За нормален растеж и развитие на малиновите насаждения е необходимо всяка година да се извършват съответните резитби. Според предназначението си те биват за формиране на храстите и на редовите ивици и за плододаване, а съобразно времето на прилагане – зимна и лятна.
Зимната резитба се извършва през есента след окапване на листата или сега при първото затопляне на времето. Това е времето, в което трябва да формирате храста и да осигурите възможност достатъчно плод да се развие на растенията.
Резитбата за формиране на храстите започва веднага след засаждане на растенията. Най-добрият начин на отглеждане на малините е на непрекъснати редове. В началото на втората година за плододаване се оставят само издънките с височина над 80 см. В началото на третата година се оставят силните издънки над 150 см, здрави и равномерно разположени по реда. Всички останали – слабо развити, сгъстяващи редовете и повредени, се изрязват ниско до земята. Събират се и се изнасят извън насаждението на подходящо място, където се изгарят.
Ширината на браздовата ивица не бива да превишава 30-35 см, а растоянието на издънките в нея е около 10-15 см една от друга. Броят на растенията на единица площ зависи от района, сорта и начина на отгледата и е в широки граници от 12 до 22 на метър от браздовата ивица. На по-бедни почви и слаби валежи е по-тясна и обратно. При много тясна ивица добивът намалява и поради недостатъчния брой малини на единица площ. Ако ивицата е по-широка, има силна конкуренция между издънките, масово развитие на болести и неприятели, причиняващи гниене на плодовете. Затова всички издънки израсли извън възприетата ширина на редовата ивица се изрязват до основата.
Успоредно с формиране на редовата ивица се извършва и съкращаване на издънките за плододаване. Най-подходящо време е в ранна пролет, преди разпукване на пъпките. Тогава най-добре личат повредите от зимните студове. Върховете на плододаващите издънки се съкращават с не повече от 10-30 см, защото плодните пъпки се образуват в горната част на клонките. Там те са със силно скъсени междувъзлия, често измръзват или плодовете им са много дребни. По-ниско се съкращават само тези с измръзнала връхна част или когато искаме да получим по-едри плодове.
Характерно за златозадката е, че се появява в голямо количество (каламитет) внезапно. Има я навсякъде у нас. Просто трябва да се познава и чрез системна борба да не й се позволява масово намножаване. ...
Акалифата (Acalypha) е декоративноцъфтящо растение от сем. Млечкови, отличаващо се с красива окраска и рисунък на листата. Родината му е Нова Каледония и островите Фиджи. Листата на акалифата са с ова...
Трудно е да си представим живота на съвременното човечество без захарните растения. Захарното цвекло, захарната тръстика и други по-малко известни растения отдавна са източник за получаването на захар...
Предварителна подготовка на почвата за отглеждане на главестото зеле се извършва главно през есента. Ако тогава не сте изорали дълбоко, може да го направите и сега. Средно ранното зеле се сее в края н...