Тази комбинация е необичайна, но е възможна. Препоръчва се черницата да бъде бяла (Morus alba) и на около15-20 години. Изберете добре узряла лозова пръчка. Желателно е да се установи дали са живи очите (пъпките), които ще се присаждат. Направете напречни отрези с остро ножче на 15-20 очи. Ако отрезите им са зелени, значи са живи. За присадник се използват част с 3-4 очи от нормална по дебелина пръчка. Предвидливо се отбират няколко присадника. Поставят се във влажен пясък на дълбочина 2/3 от дължината им в избено помещение. Там престояват до началото на сокодвижението на черницата, когато се присаждат.
Ако мястото, където ще извършите присаждането, е в южната част на страната, добре е да се използва сорт Червен пармак. Този сорт е разпространен най-вече в подножието на Беласица, местността Подгорието. Там той се отглежда само асмовидно по дърветата – черници, платани, кестени. Присаждането се извършва след пробуждане на пъпките на черницата – през март. Обикновено се прави отвор под 45 градуса в стъблото на подложката на височина 130-150 см от почвата. Дълбочината му трябва да бъде 6-8 см, а диаметърът се определя от дебелината на присадника, който е с 3-4 очи. Премахва се мъртвата кора като се навлиза и по 1 мм в живата част (ляво и дясно) на мястото, което ще се вмъкне плътно в стъблото на черницата. След това присаденото място се намазва с овощарски мехлем.
Черницата образува голям брой дълги, гъсто обрасли и по-дълбоко разположени скелетни корени, които имат голяма абсорбционна повърхност. Нормално е да се очаква, че тя ще допринесе да се увеличи размера на присадената лоза, дълголетието и количеството на добивите. При тази комбинация между черница и лоза се получават по-едри гроздове с по-едри зърна. При толкова силна подложка може да се постави и втори присадник. По-атрактивно би било, ако сортът е с различно оцветяване на гроздето. Младите леторасти се развиват буйно и още в началото трябва да се привързват. Негативното влияние на подложката върху присадника се изразява в предаване на черничев вкус на гроздето.
Всички знаят за съществуването на регулатори на растежа и развитието - хормони - при животните и хората. Но не на всички е известно, че сходни регулатори - фитохормони - имат и растенията. Те се израб...
Алената геснерия (Gesneria cardinalis) представлява клубеново тревисто растение, чиято родина са Антилските острови. Височината й може да достигне до 30 см. Листата й са с дължина 12-18 см, овални или...
И в градината важи правилото: болестта по-лесно се предотвратява, отколкото се лекува. В топлите и влажни дни масово се разпространяват гьбни болести: брашнеста мана, ръжда, сиво гниене и др. Гъбите н...
Мозайката по гергините е разпространена навсякъде у нас и е често срещана болест. Признаците на заболяването варират силно при различните сортове. Най-често по листата на заболелите растения нервите и...