Тази комбинация е необичайна, но е възможна. Препоръчва се черницата да бъде бяла (Morus alba) и на около15-20 години. Изберете добре узряла лозова пръчка. Желателно е да се установи дали са живи очите (пъпките), които ще се присаждат. Направете напречни отрези с остро ножче на 15-20 очи. Ако отрезите им са зелени, значи са живи. За присадник се използват част с 3-4 очи от нормална по дебелина пръчка. Предвидливо се отбират няколко присадника. Поставят се във влажен пясък на дълбочина 2/3 от дължината им в избено помещение. Там престояват до началото на сокодвижението на черницата, когато се присаждат.
Ако мястото, където ще извършите присаждането, е в южната част на страната, добре е да се използва сорт Червен пармак. Този сорт е разпространен най-вече в подножието на Беласица, местността Подгорието. Там той се отглежда само асмовидно по дърветата – черници, платани, кестени. Присаждането се извършва след пробуждане на пъпките на черницата – през март. Обикновено се прави отвор под 45 градуса в стъблото на подложката на височина 130-150 см от почвата. Дълбочината му трябва да бъде 6-8 см, а диаметърът се определя от дебелината на присадника, който е с 3-4 очи. Премахва се мъртвата кора като се навлиза и по 1 мм в живата част (ляво и дясно) на мястото, което ще се вмъкне плътно в стъблото на черницата. След това присаденото място се намазва с овощарски мехлем.
Черницата образува голям брой дълги, гъсто обрасли и по-дълбоко разположени скелетни корени, които имат голяма абсорбционна повърхност. Нормално е да се очаква, че тя ще допринесе да се увеличи размера на присадената лоза, дълголетието и количеството на добивите. При тази комбинация между черница и лоза се получават по-едри гроздове с по-едри зърна. При толкова силна подложка може да се постави и втори присадник. По-атрактивно би било, ако сортът е с различно оцветяване на гроздето. Младите леторасти се развиват буйно и още в началото трябва да се привързват. Негативното влияние на подложката върху присадника се изразява в предаване на черничев вкус на гроздето.
Засаждането на растенията на постоянното им място се извършва през май или през юни, което зависи от датата на засяване на семената за производството на разсад. Целината има дълъг вегетационен период,...
През лятото зелето става обект на голямо внимание от страна на зелевата муха. Това насекомо, което прилича на обикновена муха, на дължина достига до 6-7 мм. Снася яйцата си в почвата близо до стъбъл...
Водният лук се отглежда след рано прибиращи се зеленчуци – спанак, салати, репички. Семената за разсада се засяват през март на открити лехи с ширина 1 м, които се правят високи при по-тежки почви и н...
При стайно отглеждане лимоните се настаняват в компактни и удобни за пренасяне съдове. По тази причина растенията се формират с ниски стволове. Основният летораст се почиства от страничните разклонени...
Вкоренете си пълзящи къпини