След алкохолната ферментация, която продължава около 10 дни, виното трябва да се източва от джибрите. Тогава виното е грубо, тръпчиво, таниново с малко неприятен вкус, ако е направено от сортовете Каберне совиньон и Мерло. Цветът му да е привлекателно рубиненочервен, да е устойчив на заболяване и най-важното да е биологически неподатливо на образуване на утайка.
Дегустирайте виното внимателно и ако таниновият му привкус е силен, обработете с желатин. Той е във вид на безцветни или слабожълтеникави, огъващи се листове. Прибавен в червените вина, той се съединява с танина и се образува парцалеста утайка. Дозата на желатина е най-често от 5 до 10 г за 100 литра вино. Желатинът се залива със студена вода, с която престоява около 12 часа, за да се прочисти и набъбне. Студената вода се отлива, а набъбналият желатин се разтваря в малко затоплена вода (55-60 градуса). При постоянно и енергично бъркане се прибавя към него малко вино, за да се за запени и тази смес се прибавя в съда при много силно разбъркване.
Ако цветът на червеното вино ви харесва, може да го задържите на това положение чрез прибавка на всеки литър вино по 2 г серниста 6 %-ова киселина.
От всички направления за стабилизиране на вината, най-ефективно е обработката с бентонит. Той е ситно смлян бял прах, който предотвратява размътването на вината и образуване, макар и на незначителна утайка. Слагайте по 1 г за всеки литър вино. Количеството бентонит се посипва на малки порции във вино или гореща вода и се оставя да набъбне 24 часа. След това се разбива до запенване при последователно внасяне на малки порции вино. Готовата бентонитова емулсия се прибавя в цялото количество вино при продължително, много интензивно разбъркване. Виното се оставя в покой 8-10 дни и се претака.
От голямо значение за стабилизираните червени вина е тяхното по-продължително съхранение в дъбови бъчви. Консумацията на червеното вино, трябва да става поне след първата година от отлежаването му.
Въпросът засяга случаите, когато срещу даден неприятел се правят голям брой пръскания, при което се препоръчва да не се прилага дълго един и същ препарат, а да се редуват препарати с различен химическ...
Краставиците, засети в парници в края на януари, сега са образували 3-4 същински листа. Време е за разсаждането им. За тази цел парникът се зарежда със затоплен оборски тор на дебелина 0,5 м. Насипва...
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...
Сега е периодът, когато започва отглеждане на късното главесто зеле, един от основните зеленчукови видове за нашата страна. През вегетацията му един от най-честите неприятели е голямата зелева пеперуд...