Не забравяйте Карастоянката

Различни съвременни ябълкови сортове се „кипрят” по пазарните сергии и купувачите ги приемат радушно. Но мнозина с тъга си спомнят и за отглежданите в недалечното минало, които носят аромата на детството. Модни увлечения ги изхвърлиха от промишлените овощни градини, макар че доста от тях имат качества, достойни за уважение. Сред тях е и сортът Карастоянка. Почти изчезнал от седемдесетте години на миналия век, той бе отново оценен и райониран преди двадесетина години. Похвално! Само дето занемареното ни промишлено производство на плодове не е в състояние да го възприеме. Затова пък любителят няма ограничения, още повече, че посадъчен материал не липсва.
Сортът Карастоянка носи името на Теню Карастоянов, който в средата на 19-и век донесъл калем от Одринско и го присадил на ябълково дърво в двора си в с. Крън, Казанлъшко. Други стопани вземали калеми от неговото дърво и така разпространили сорта, давайки и името му.
Плодовете на този сорт са средно едри до едри. Кожицата им е гладка, плътна, лъскава, жълтозеленикава до бледожълта с интензивна матова червенина. Карастоянка се числи в групата на сортовете с червени плодове. Плодовото месо е бяло, често с червеникави нишки под кожицата на силно обагрените плодове. То е плътно, сочно, крехко, слабо кисело, почти без аромат.
Едно от най-ценните качества на сорта е трайността на плодовете. Те узряват към края на септември и в началото на октомври, стават годни за консумация през ноември и се съхраняват при обикновени условия до края на март.