Малината има сравнително големи изисквания към почвената влага, когато интензивно растат издънките и се формират плодните органи. Едва след обиране на последните плодове, намаляват нуждите от вода при сортовете, които плододават един път годишно. При прекомерно навлажняване на почвата след образуването на плодовете издънките не могат да узреят и през зимата обикновено измръзват.
Изискванията на сортовете, които раждат два пъти през годината, към почвената влага са значително по-различни, защото основната част от реколтата се формира през есента. Малините Люлин имат голяма потребност от влага още през април, май и юни, когато се формират издънките. Трябва да се поливат и през юли, тогава започват да залагат цветни пъпки за лятно-есенната реколта, а също и през август-септември, период, в който е цъфтежът, наедряват завързите и зреят плодовете. За последно се пуска вода през втората половина на септември. На декар нормата е 35-40 куб. м. До наедряването на завръзите почвата в междуредията е добре да се разрохква след всяка поливка, за да се намалява загубата на влага от изпарение и от плевелите.
Добри резултати дава капкуването, при него добивът се увеличава над 20 %, повишава се качеството на плодовете, икономисват се около 20 % вода.
Растението се „храни” и чрез листата
За подхранване на малините може да се използва универсален хуматен тор. Плододаващите насаждания се подхранват листно по следната схема: 5-7 дни след началото на цъфтежа; 10-15 дни след първото пръскане; 10-15 дни след второто. 80 мл течен тор се разтваря в 50 л вода, разтворът е достатъчен за пръскане на един декар малини. В резултат се засилва естествената съпротивителна сила на растенията срещу болести и неприятели, повишава се устойчивост към стресовите фактори - засушаване и измръзване, по-добър е ефектът от третиране с пестициди срещу болести и неприятели. Освен това растежът и развитието са по-силни и в резултат добивът се увеличава от 10 до 50 %. Плодовете пък стават по-вкусни и по-дълго могат да се съхраняват. Растението се „храни” и чрез листата.
Фасулевият зърнояд е най-опасният стопанско значим неприятел по тази култура. Той е дребно, сиво-кафяво бръмбарче, което достига към 3,6 мм дължина. Твърдите му криле не покриват коремчето му и върху ...
Ранният алабаш, който се засели през есента, се разсажда в края на март, след като са преминали трайните застудявания. Преди да разсадите зеленчука, трябва да го закалите. Внимавайте обаче да не го пр...
Корнишоните ще станат хубави, само ако имате възможност да поливате. Ако в почвата има нематода, не бива да ги настанявате след ранни картофи и домати. Не ги слагайте и след пипер или патладжан, има о...
Зелените леторасти, узрелите пръчки и гроздовете при сортовете лози, се различават съществено. Цветът н растящия летораст може да бъде виолетов (Димят, Памид), зелен (Болгар, Сензо) и т.н. При повечет...
Бадемът се нуждае от кръстосано опрашване