Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Ранните оранжерийни домати се засаждат от края на септември. Почвата предварително трябва да се полее. След като изпръхне, се набраздява. Растенията се засаждат обикновено на разстояние 40-45 см едно ...
Хладните дни на късната есен са благоприятни за посев на семена от кипариси в сандъчета. Посевът се извършва на терасата или в градината на открито, най-добре когато времето е влажно. Сандъчето се зар...
Бамята има дълъг период на плододаване. Прибирането на плодовете започва през юли, няколко дни след прецъфтяването на първите цветове. Тя продължава да цъфти и плододава през цялото лято. Растежът и р...
Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до ...