Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Можем да го направим и през пролетта, но най-подходящият момент е есента и то началото й – месец септември. Това се отнася не само за божура, но и за други многогодишни видове като перуника, астилбе, ...
През този сезон производството на зеленчуци е в полиетиленови и стъклени оранжерии. Отглеждат се салати, марули, краставици, домати. Тук ви описваме от какви болести се нападат най-често салатите в ор...
Листното торене е практика, която се прилага по време на вегетацията на зеленчуковите, овощните култури, цветните култури и лозята. То цели да се внесат допълнителни хранителни вещества в лесно достъ...
Местните диви рози, или както ги наричаме още шипки, спокойно преживяват зимата без особена защита. По-голямата част от културните сортове рози обаче страдат от студ и влага. За тях трябва да се напра...
Време е за дълбока оран в лозето