Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Сортът е получен чрез кръстоска от Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Не е особено взискателен към климат и почва, затова може да вирее на всички подходящи места за дюлеви насаждения. Дървото расте...
Павонията (Pavonia multiflora) е слабо позната у нас, но разпалените любители вече я притежават и успешно я отглеждат. Модерна е в страните от Западна Европа. Дори и там е въведана в производството от...
Основна задача при резитбата на лозата е борба с полярността. Това е биологична особеност, която се изразява в стремежа на лозовото растение да развива връхните си пъпки и да изтегля по-силно и голяма...
Доматените растения се пикират при наличие на първа двойка и зачатъци на втора двойка същински листа (кръстосване). Пикирането се прави, за да се увеличи хранителната площ и обемът на въздуха. Вечерта...
Настанете касиса до сенчеста ограда