Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Топлото и сухо време през летните месеци е добре дошло за развитието на акарите. След падналите валежи растенията имат голям и свеж прираст, но при високите температури и ниска влажност през тези месе...
Главестото зеле се отнася към студоустойчивите култури. Оптималната температура за растежа и развитието на растенията е 16-18°С. Във фаза розетка добре вкоренените растения при някои сортове издържат ...
Около Богородичните празници в средата на август и в началото на септември, в градините започва цветното буйство на едногодишните астри. За да ги отличава от многогодишните, а и за да изрази обичта си...
Отглеждана при подходящи условия на открито, китайската роза цъфти през цялото лято. Тя се нуждае от ярка светлина, огряване от слънцето, умерена въздушна влажност и постоянно влажна почва. Не понася ...