Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и обратно яйцевидни. Цветовете са събрани от 2 до 5 в снопчета или главички по върховете на леторастите. Цъфти преди разлистването. Плодът е овална кутийка, а семената са яйцевидни, светлокафяви, блестящи. Узрява през септември - октомври.
Размножава се чрез семена и вегетативно - чрез стъблени и пънни издънки, отводки или зелени резници.
Това е топлолюбив и сенкоустойчив вид. Не е взискателен към почвените условия, но предпочита влажните почви. Друга характерна особеност е, че има бавен растеж и дълъг живот - до 200 години.
Дървесината на ствола е с бледочервен цвят, теснослойна, плътна, тежка, здрава, близка по качества до чемшира. Употребява се в стругарството и дърводелството.
У нас се култивира в ботаническите градини на открито.
С наименованието желязно дърво се наричат и други дървета с твърда дървесина: Musa ferrea, което расте в Индия, Ixora ferrea, разпространено в Антилските острови, Caesaipinia ferrea, растящо в Бразилия.
Импациенсът или циганчето, както е популярно у нас, е едно от любимите и най-широко отглежданите цветя в Европа. Зимно време със саксии от този вид хората украсяват стаите си, a през лятото - балкони,...
Ако имате намерение да направите голямо насаждение от културна къпина, на която хубавото е, че няма бодли, естествено е да потърсите посадъчен материал от разсадник. За любителски нужди обаче можете д...
За нормалното развитие на корените, а от там и на цялото овощно растение, е необходимо в почвата да има достатъчно хранителни вещества, влага, въздух и топлина. Освен от почвените условия, торенето и ...
Ако клонките на дръвчетата във вашата градина почервеняват, а след това изсъхват, те най-вероятно са нападнати от гъбична болест, която се нарича цитоспороза. Най-често такива повреди се наблюдават пр...
Лозето се реже и на зелено