Не допускайте грешки, когато садите дръвчета

Дори и малките на пръв поглед може да имат неприятни последици. Преди всичко това че може да се засажда и напролет не бива да е основание за отлагане. Пролетното засаждане нека да е резервният ви вариант. Защо ли? Защото пролетните условия са много по различни от есенните. Тогава времето се затопля, пъпките на засаденото дръвче бързо се развиват в топла атмосфера, а корените не могат да отговорят на растежните им нужди, защото са в студена почва и дръвчетата често загиват. Сега те са в покой, но корените в по-топлата почва малко нарастват и напролет ще са в състояние да отговорят по-добре на нуждите на надземната част.
Честа слабост при засаждането на дръвчета е неподходящият размер на посадъчната дупка. Не си пестете труда. Тя трябва да е широка 1,20 на 1,20 м и да е дълбока поне 60-70 см. Горната пръст, която е по-богата на хранителни вещества, се отделя на една страна, а долната (мъртвицата) на друга. На дъното разпръснете около 150-200 г суперфосфат и 50-60 г калиев сулфат и разкопайте, за да навлязат в почвата. Към горната пръст добавете 1-2 кофи угнил оборски тор или компост, 70-80 г суперфосфат и 30-40 г калиев сулфат. С тази смеска запълнете до две трети от дупката, като оформите конус, върху който ще се разположат корените на дръвчета. Конусът трябва да е толкова висок, че след слягането на пръстта в дупката дръвчето да бъде на тази дълбочина, на която е било в разсадника. Запълнете цялата дупка с плодородна почва. Извадената долна пръст от дупката разхвърляте наоколо или я използвайте за оформяне на околостъблен венец.
Не забравяйте преди засаждането да опресните краищата на по-дебелите корени до здрава тъкан. Колът, към който ще привържете засаденото дръвче, трябва да е от страната на преобладаващите силни ветрове. Трябва да е висок толкова, че да не опира първото разклонение. Превръзката трябва да е във вид на осморка, за да се предотврати триенето на кората. Подходящи за тази цел са върбовите клонки или стъбла от повет.