Брюкселското зеле се отглежда заради малките зелчета, чийто диаметър достига едва 2-4 см. В пазвите на листата по високото 60-80 см стъбло се образуват до 80-90 зелчета. Те са нежни, крехки, много богати на белтъчини и витамин С. От тях се приготвят различни ястия.
По начина на отглеждане брюкселското зеле малко се различава от главестото. То е по-студоустойчиво - издържа до минус 8 - минус 10 градуса и в райони с по-мека зима може да зимува в градината. Оптимални температури за културата са умерените - 15-18 градуса. Горещини над 25 градуса задържат формирането на зелчетата. Много е чувствително към засушаване. Трудно понася ниската въздушна влажност, особено по време на образуването на зелчетата. Най-добре расте на богати с органични вещества, влагоемни, средно-тежки, глинесто-песъчливи почви. Бедната, песъчлива почва не е подходяща. Благоприятно е торенето с полуугнил или угнил оборски тор. Трябва да се отглежда след култури, които са били торени с оборски тор.
Отглежда се чрез разсад
Семената се засяват през април на открита леха. На 1 кв. м се сеят около 3 г семена, които са достатъчни за производство на разсад за 100 кв.м.
Разсадът се отглежда при умерена влажност (не се засушава) и редовно се плеви. Растенията са готови за разсаждане 45-50 дни след поникването.
В двора отива в края на май
Разсажда се в края на май - началото на юни. Предварително площта се набраздява на разстояние 70 см между браздите. Засажда се със садило от едната страна на тировете, на около 1/3 от дъното на браздите, на разстояние 50 см между растенията в реда. Не трябва да се засажда по-гъсто, ще се забави образуването на зелчетата. Веднага след засаждането се полива с течаща вода. После грижите са както при главестото зеле. Когато няма дъждове, се полива през 7-10 дни.
Подхранва се два пъти
Докато започне образуването на зелчетата, растенията се подхранват с 1,5-2 кг амониева селитра, 2-2,5 кг суперфосфат и 1,5-2 кг калиев тор на 100 кв.м. По-късно, когато зелчетата започнат да се образуват по-интензивно, отново се подхранва. Второто подхранване може да е с размит в поливната вода пресен оборски тор (50-80 кг на 100 кв.м). Окопава се 2-3 пъти като леко се загърля основата на растенията. Когато започнат да се образуват зелчета, се прекършва върхът на стъблата, така ще се ускори формирането им. Прибира се през есент, когато зелчетата станат плътни.
Акалифата (Acalypha) е декоративноцъфтящо растение от сем. Млечкови, отличаващо се с красива окраска и рисунък на листата. Родината му е Нова Каледония и островите Фиджи. Листата на акалифата са с ова...
Макар родина на влакнестия шмак (Rhus tiphina) да е Америка, той се среща и у нас култивиран и заселен в много паркове и градини. Красивата му ажурна корона го прави много желан за градина с тревна ...
Хиритата, позната и като чирита (Chirita), е голям род от семейство Gesneriaceae, който включва около 100 вида, много оригинални тревисти растения, произхождащи от тропическите районите на Азия. Сред ...
Латинското название на китайската фурма е Ziziphus jujuba и понякога тя се нарича просто зизифус. Среща се в диво състояние от Централен Китай до Задкавказието, а може да се култивира навсякъде, къдет...
Време е за пролетно торене