Болестите на вината са разделени на две групи: аеробни и анаеробни. От първата най-често се срещат цветясването и вкисването. Анаеробни заболявания са манит, повдигане, вгорчаване, провлачване и други болестни ферментации. Самостоятелна група са химичните болести, които се дължат на излишък от желязо, вар и фосфорна киселина, недоимък от киселинност (синьо и бяло пресичане), размътване вследствие на редукционни процеси. Самостоятелна група са физиологичните болести, причината за които е оксидазата.
Провлачват се главно онези бели вина, в които след приключване на алкохолната ферментация, е останала недоферментирала захар и се съхраняват при високи температури. Виното увеличава плътността си и при наливане в чашите се точи като зехтин. Променя се и цветът в интензивно жълт. Вкусът става неприятен, блудкав.
Предпазно срещу провлачването се добавя 5-10 г танин на 10 л вино. Той се разтваря в малко вино и се изсипва в цялото количество като се разбърква добре.
Червеното вино, предразположено към провлачване, се лекува лесно. Прибавя се по 2 г на всеки литър серниста 6-процентова киселина. След това се претака така, че виното да пада от високо върху снопче от добре измити лозови пръчки или добре лъсната медна ламарина. Веднага се бистри с бентонит - 1 г за всеки литър.
Млечно-кисела ферментация е болестотворен процес във виното, при който захарта се превръща в млечна киселина. Напитката придобива специфичен дъх, напомнящ на киселото зеле. Вкусът става остър, кисел и резлив. Причинители са специфични ябълчно-кисели бактерии, които се развиват във вина, ферментирали при много висока температура (35-40 градуса), наличие на захар, неправилно използване на серниста киселина. Болното вино се сулфитира с 5 г серниста 6-процентова киселина на литър. После се бистри и филтрира. Закъснеете ли, това няма да спаси напитката.
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...
Който засади луковичните и клубенолуковичните растения през есента, той ще посрещне пролетта с ярки цветове. Почвата още няма да се е затоплила, а на повърхността й ще се появят кокичетата. По-късно в...
Ако останат зелени листа по овощните ви дръвчета и след листопада, то причините за това могат да бъдат няколко. Обикновено леторастите на добре отгледаните овощни растения израстват до началото на лят...
Чемширът се отглежда с търпение, защото е бавнорастящ, но живее до 700 години. Не е взискателен към почвите - колкото и да са бедни и лишени от влага, но изисква въздушна влага. Среща се както на прип...