Болестите на вината са разделени на две групи: аеробни и анаеробни. От първата най-често се срещат цветясването и вкисването. Анаеробни заболявания са манит, повдигане, вгорчаване, провлачване и други болестни ферментации. Самостоятелна група са химичните болести, които се дължат на излишък от желязо, вар и фосфорна киселина, недоимък от киселинност (синьо и бяло пресичане), размътване вследствие на редукционни процеси. Самостоятелна група са физиологичните болести, причината за които е оксидазата.
Провлачват се главно онези бели вина, в които след приключване на алкохолната ферментация, е останала недоферментирала захар и се съхраняват при високи температури. Виното увеличава плътността си и при наливане в чашите се точи като зехтин. Променя се и цветът в интензивно жълт. Вкусът става неприятен, блудкав.
Предпазно срещу провлачването се добавя 5-10 г танин на 10 л вино. Той се разтваря в малко вино и се изсипва в цялото количество като се разбърква добре.
Червеното вино, предразположено към провлачване, се лекува лесно. Прибавя се по 2 г на всеки литър серниста 6-процентова киселина. След това се претака така, че виното да пада от високо върху снопче от добре измити лозови пръчки или добре лъсната медна ламарина. Веднага се бистри с бентонит - 1 г за всеки литър.
Млечно-кисела ферментация е болестотворен процес във виното, при който захарта се превръща в млечна киселина. Напитката придобива специфичен дъх, напомнящ на киселото зеле. Вкусът става остър, кисел и резлив. Причинители са специфични ябълчно-кисели бактерии, които се развиват във вина, ферментирали при много висока температура (35-40 градуса), наличие на захар, неправилно използване на серниста киселина. Болното вино се сулфитира с 5 г серниста 6-процентова киселина на литър. После се бистри и филтрира. Закъснеете ли, това няма да спаси напитката.
Ако засадите картофите в края на февруари, още през май-юни може да имате ранни картофи в градината. През този период те са много търсени на пазара и за тях се получават високи цени, което не е без з...
Торенето на декоративните тревни площи се налага от ежегодното и многократно изнасяне на хранителни вещества при косенето на тревата. Честото поливане също е причина за обедняване на почвения слой. В ...
Фъстъците произхождат от Южна Америка и като тропическа култура са разпространени главно в страните с тропичен и субтропичен климат. България обаче се явява северната граница на възможното им отглежд...
Названието на ехиума (Echium) произлиза от гръцката дума “echis”, която означава таралеж, среща се и с наименованието “гордостта на Мадейра”. В България това цвете е познато като усойниче. У нас има...