Зокумите се нападат рядко от болести. От неприятелите обаче много често се срещат щитоносни въшки. Почерняването е именно последица от такова нападение. Въшките се настаняват по кората на стъблото, клоните, леторастите, дръжките на листата, листата и смучат сок от тях. При храненето си те отделят сладка, леплива течност, наречена “медена роса”. При по-голямо намножаване на въшките, тя е в голямо количество и замърсява силно нападнатите части. Появата на чернилка по листата пречи силно на асимилацията и дишането, и може да причини изсъхване и опадане. Растенията, особено младите, се развиват зле.
Мерките за борба срещу щитоносните въшки дават възможност да се премахне и чернилката. Тези неприятели обаче не се познават, откриват се трудно и не винаги срещу тях се води борба. Характерно за тяхното устройство е това, че тялото им е покрито с восъчно образувание, наречено “щитче”. Подвижни форми са само новородените ларви и то за кратко верме. Женските и ларвите през отделните стадии на развитие остават неподвижни. Мъжките са крилати и подвижни.
Какви неприятели може да се срещнат
При олеандъра много често се срещат няколко вида плоски щитоносни въшки:
Кафява щитоносна въшка. Тялото на възрастната женска е жълто, яйцевидно, покрито с кръгло, тъмнокестеняво щитче с диаметър около 2 мм. Родените малки подвижни ларви се разселват по растенията, по-късно се прикрепват, загубват краката си и стават неподвижни. Тялото им започва да се покрива с восъчно щитче.
Жълто-сивата щитоносна въшка е дребна, с кръгло, жълто-сиво щитче с диаметър 2-2,5 мм. Намножава се силно и може да покрие цялата повърхност на листата. Натрупва се и по клонките.
Сферичните щитоносни въшки са опасни неприятели на зокумите. От тях най-разпространена е полусферичната щитоносна въшка, която е едра, с твърдо, силно изпъкнало, жълто-кафяво щитче, с диаметър 8 мм. Щитчето е сраснало с тялото й. Прикрепва се по растенията неподвижно. Женската ражда ларви, които се придвижват по клонките и листата.
Меката щитоносна въшка е по-дребна, зелено-кафява. Намира се по горната и долната страна на листата. Причинява поява на чернилка.
Мерките
За пръскане са подходящи следните препарати, дадени в доза за 10 л вода: актелик 50ЕК – 15 мл или талстар 10ЕК – 3 мл. Карантинният срок е 7 дни.
Пръскането се прави срещу младите подвижни ларви и тези с още незатвърдели щитчета. При възрастните женски и при ларвите препаратът не може да засегне тялото на въшката. Необходими са две или три последователни пръскания в интервал 8-10 дни.
За да полепне добре по листата към разтвора, прибавете малко захар. Добре е преди третирането, зокумите да се напръскат обилно само с чиста вода. При пръскането с разтвора обаче, те трябва да бъдат напълно сухи.
У нас листните въшки се срещат навсякъде - живеят на гъсти колонии, може и поединично. Смучат сок от листата, леторастите, клонките, клоните, корените на полски, зеленчукови, овощни, горски култури и ...
Фъстъчените семена са изключително калорична храна, съчетават мазнини, белтъчини и въглехидрати. Това се среща при малък брой растения. В Европа са пренесени от Азия и затова са наричани Китайски орех...
Много растения помагат на други в борбата им срещу редица болести и неприятели и служат като природни растителни защитници. - Лайката, растяща около ствола на ябълката, я предпазва от ябълковия плод...
През януари вече ще мислите за разсадите. Ако обаче тогава се сетите, че им трябва почва, май доста ще сте закъснели. Градината ще е покрита със сняг, а земята ще е скована от лед. Сега са последнит...
Къдравостта по прасковите се лекува сега