Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и долните листа започват да жълтеят, вехнат, загниват и изсъхват. При изскубване растенията се късат и чесновите глави остават в почвата. По главите се вижда гниене, което започва отвън и обхваща вътрешността. Загнилата част е покрита с бял памукообразен налеп. Постепенно тъканите потъмняват и се покриват с дребни черни склероции. При съхранение луковиците на чесъна стават леки и чупливи.
Причинител на заболяването е гъбата Sclerotinia cepivorum.
Тя зимува като мицел и склероции в заразените луковици и в почвата, като склероциите са с жизненост до 10 години. Разпространява се чрез растителни остатъци. Проявлението на болестта е при хладни условия и ниска почвена влага.
Заболяването се контролира чрез:
- унищожаване на растителните остатъци и 10-годишно сеитбообращение;
- при засаждане скилидките да са здрави и третирани с разтвор от препарата топсин М70ВП – 0,1 %, киснене за 2 часа и просушаване;
- пръскане през вегетацията с един от препаратите дитан М-45 и топсин М70ВП – 20 г за 10 литра вода;
- при прибиране – просушаване 2 седмици, но не на преки слънчеви лъчи. Стъблата се отрязват на 2,5-5 см от шийката. Отстраняване на загнилите луковици. Съхраняване в сухи, проветриви помещения при ниска температура от 0 до 2ºС.
Лозарите често със страх оглеждат зреещото грозде. Защото знаят - харесат ли го осите, асмите ще служат само за сянка. Но обикновената оса (Vespa vulgaris L.) напада също и повечето овощни градини с я...
Понякога в ягодовите насаждения се появяват отделни растения, които са безплодни. По външните белези на листата обаче мъчно могат да се различават от сортовете, които раждат. Тези растения са т. нар. ...
Под наименованието живи камъчета са известни няколко вида сукуленти, произхождащи от пустинните области на Южна Африка. Всяко растение се състои от два изключително сочни листа, плътно прилепнали един...
Летният чесън се засажда още преди да е настъпила календарната пролет, през март, а даже и в края на февруари, стига времето да позволява. Почвата трябва да е обработена дълбоко през есента. Сега оста...