Градина » Белоперонето е постоянно обсипано с цвят

 Белоперонето е постоянно обсипано с цвят

Родът Белопероне от семейство Акантови е представен от около 30 вида. Това оригинално цвете е родом от тропическите области на Америка. Представлява вечнозелено многогодишно храстче с тънки и гъвкави, разперени във всички посоки клонки. Отглежда се с удоволствие заради интересния си външен вид и подчертаната непретенциозност.
Листата на белоперонето са дребни, яйцевидни, покрити с лек мъх, което ги прави да изглеждат сребристо-зелени. Те изящно обсипват цялото растение. Цветовете са бели, събрани в класовидно съцветие. Покрити са с големи ярки прицветници, които всъщност създават изключителния декоративен ефект. Цветовете не са дълготрайни и бързо опадат, но прицветниците издържат много дълго. Цветът им в началото е бледозелен, като постепенно грейва в оранжево-червено. Съцветията се образуват по краищата на клонките и приличат на големи шишарки от хмел.
Най-ценното качество на белоперонето е практически непрекъснатият цъфтеж, независимо от сезоните.
Красивото растение обича светлината, но не понася прякото слънчево огряване. Ако е поставено под преките слънчеви лъчи, листата му пожълтяват и постепенно окапват, което силно намалява декоративността му. Ако пък светлината не достига, ярката багра на прицветниците избледнява.
През пролетта, в началото на март, трябва да прежалите цъфтящото белопероне и да го подстрижете. Всички клонки се съкращават на 1/3 от дължината. Така храстчето придобива компактен вид, бързо обраства с нови клонки и цъфти още по-обилно, като се покрива с ярки увиснали съцветия. По това време се прави и първото прехвърляне в по-голям съд, като се внимава да не се повредят корените. Такова прехвърляне се прави още 2-3 пъти през лятото, защото старият съд бързо отеснява. Няколко дни след прехвърлянето може да се прави вече и подхранване, на което цветето реагира с буйно развитие. Почвата, която ще допринесе за комфорта на белоперонето, трябва да е богата – смес от градинска пръст, добре угнил оборски тор и торф. През лятото се полива обилно и редовно, а през зимата – умерено, в зависимост от бързината, с която почвата просъхва.
При нашите условия белоперонето не може да завърже семена, затова, за да го размножим, трябва да вкореним резници. Можем с успех да използваме клонките, които сме съкратили при подстрижката. Те ще пуснат коренчета 10-12 дни след като сме ги поставили във вода или във влажна пръст. Младите белоперонета зацъфтяват още през същата година.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Когато ширата не ще да закипи

Не са малцина онези любители, които с гроздето от асмите или от малко лозенце правят опити да си приготвят домашно вино. Случва се обаче гроздовата каша да не ще да закипи, т. е да започне ферментация...

Преборете се с варовата хлороза в лозето

Варовата (неинфекциозна) хлороза е функционално заболяване, което се дължи на недостатък на желязо. Обикновено се проявява на втората година от засаждането около цъфтежа на лозите, когато растежът на ...

Ще издържи ли смокинята зимните студове?

Смокинята понася лесно летните горещини, но при около 15 градуса под нулата едногодишните леторасти измръзват. Понижи ли се температурата до около минус 20-22 градуса, цялата надземна част измръзва. П...

Как да се грижим за каменоломката

Каменоломката (Saxifraga stolonifera) от семейство Каменоломки (Saxifra-gaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото - ...

Начало