Вратигата – лекарство и украса

Вратигата (Tanacetum vulgare) е пренесена от Азия. Родът включва около 60 вида. Грубите, разклоняващи се стъбла достигат до 1 м височина. Осеяни са с множество тъмно зелени листа, които са двойно перести, с продълговати, леко назъбени съставни листенца. През лятото върховете на растенията засияват от златисто-жълтите съцветия, наподобяващи щитчета. Ботанически това са кошнички, съставени само от тръбести цветчета.

Расте на едно място

Вратигата не е взискателна към условията на отглеждане. Не може да понася застояваща се край корените й вода. Желателно е да се засажда в края на някоя леха или край постройка, там където не се окопава често и няма да пречи. Почвата предварително се подготвя добре, защото в продължение на няколко години ще се окопава само около туфата, за да се унищожават появилите се плевели.
Растенията се размножават лесно, като коренището се раздели на няколко туфички с по три-четири връхчета. Най-подходящият срок е през пролетта, но успешно се прихващат и през есента. Разстоянията на засаждане да са поне 60 х 60 см. За един двор са достатъчни едно-две растения.

От аптеката

Листата и цветовете на вратигата издават силен, подобен на камфор аромат. Той се дължи на съдържащите се в тях около 1,5 % етерично масло. Освен това те съдържат и горчивото вещество танацетин. Благодарение на тези съставки имат антисептично действие. Съдържанието пък на туйон е предпоставка за употребата на вратигата срещу глисти. В много малки дози може да се прилага при заболяване на храносмилателната система. И въпреки високата й ефективност, вратигата трябва да се прилага внимателно, защото туйонът е силно отровен. За предпочитане е само да се отглежда в двора, без да са пристъпва към използването й като лечебно средство.
Според народните вярвания, вратигата очарова членовете на семейството, като ги кара да се въртят около домашното огнище.