Малината има сравнително големи изисквания към почвената влага, когато интензивно растат издънките и се формират плодните органи. Едва след обиране на последните плодове, намаляват нуждите от вода при сортовете, които плододават един път годишно. При прекомерно навлажняване на почвата след образуването на плодовете издънките не могат да узреят и през зимата обикновено измръзват.
Изискванията на сортовете, които раждат два пъти през годината, към почвената влага са значително по-различни, защото основната част от реколтата се формира през есента. Малините Люлин имат голяма потребност от влага още през април, май и юни, когато се формират издънките. Трябва да се поливат и през юли, тогава започват да залагат цветни пъпки за лятно-есенната реколта, а също и през август-септември, период, в който е цъфтежът, наедряват завързите и зреят плодовете. За последно се пуска вода през втората половина на септември. На декар нормата е 35-40 куб. м. До наедряването на завръзите почвата в междуредията е добре да се разрохква след всяка поливка, за да се намалява загубата на влага от изпарение и от плевелите.
Добри резултати дава капкуването, при него добивът се увеличава над 20 %, повишава се качеството на плодовете, икономисват се около 20 % вода.
Растението се „храни” и чрез листата
За подхранване на малините може да се използва универсален хуматен тор. Плододаващите насаждания се подхранват листно по следната схема: 5-7 дни след началото на цъфтежа; 10-15 дни след първото пръскане; 10-15 дни след второто. 80 мл течен тор се разтваря в 50 л вода, разтворът е достатъчен за пръскане на един декар малини. В резултат се засилва естествената съпротивителна сила на растенията срещу болести и неприятели, повишава се устойчивост към стресовите фактори - засушаване и измръзване, по-добър е ефектът от третиране с пестициди срещу болести и неприятели. Освен това растежът и развитието са по-силни и в резултат добивът се увеличава от 10 до 50 %. Плодовете пък стават по-вкусни и по-дълго могат да се съхраняват. Растението се „храни” и чрез листата.
Ананасът е сред най-впечатляващите южноамерикански плодови култури, прекрачили Атлантическата водна шир и намерили широки обятия в Азия, Австралия и Европа. Той е дете на не особено приятни екологични...
Зокумът, наричан още олеандър (Nerium oleander) залага цветните пъпки в края на лятото и през есента, при това по върховете на едногодишните клончета (леторасти). Затова след прецъфтяването на всеки ц...
Още от най-древни времена е било забелязано, че ако някоя богата почва започне да се обработва от хората и няколко години подред се засява все една и съща култура, тя започва малко по малко да губи св...
Глауцидиумът е едно от загадъчните в ботаническо отношение растения. Единственият род в това семейство съдържа само един вид – Glaucidium palmatum. Родината на глауцидиумът е Япония. Обитава планински...
Запасете се с шипки