Праскова

Плодовете на прасковата са едни от най-предпочитаните за прясна консумация. Със своя привлекателен външен вид, отлични вкусови качества и богато съдържание на захари, органични киселини, минерални соли, витамини и други ценни съставки този плод се търси неограничено както на вътрешния, така и на външния пазар. България има сериозно предимство в производството и търговията с прасковени плодове, тъй като този овощен вид се отглежда само в по-южните части на умерения климат, където се намира и нашата страна.
Търсенето и консумирането на прасковите е свързано и с техните лечебни свойства. Установено е, че те имат много благоприятен ефект при сърдечно-съдови заболявания, болести на бъбреците, жлъчката и др.
Прасковата е много важен източник на суровина за хранително-вкусовата промишленост. От нейните плодове се приготвят много ценни и широко търсени на пазара компоти, сокове, нектари, сладка и много други продукти.

Биологични особености

Прасковата притежава някои специфични биологични особености, които я отличават от останалите овощни видове. Тя встъпва в плододаване още през втората година след засаждането. Ражда всяка година и при подходящи условия и добри грижи дава високи и доброкачествени добиви.
В млада възраст дървото има много силен растеж и върху едногодишния прираст се образуват много предивременни клонки. Това дава възможност при правилна резитба бързо да се формира короната и редовното плододаване да настъпи още към четвъртата година. След това растежът затихва и прасковата не формира много висока и обемиста корона.
Прасковата не е много дълголетно растение, но като се има предвид ранното встъпване в плододаване, получаването на редовни и високи добиви нейното отглеждане е икономически много изгодно. Тя може да живее и плододава до 12-15, а в някои случаи и малко повече години. Не са редки случаите обаче, когато още към седмата - осмата година някои дървета в насажденията да започват да загиват. Причините за това са лошите почвено-климатични условия и грижите по отглеждането, особено неправилните резитби. Подложката, върху която е присадена прасковата, също оказва влияние върху дълголетието. Установено е, че при използване на джанкова подложка животът е по-кратък. Присадена на прасковена подложка и засадена на варовити почви тя също не живее много дълго. Изборът на подложката съобразно почвените условия е много важен фактор, свързан с дълголетието на дръвчетата.
Прасковата е един от най-рано цъфтящите овощни видове. В това отношение се нарежда непосредствено след, а в някои случаи и едновременно с цъфтежа на бадема и кайсията. Както е известно, върху срока на цъфтежа оказват влияние метеорологичните условия през отделните години и в различните райони. Поради ранния цъфтеж пораженията от късните зимни и ранни пролетни мразове са често явление.
Сортовете на прасковата се самоопрашват, което означава, че могат да се засаждат самостоятелно отделни сортове. Това е важно да се знае от любителите овощари, които засаждат единични прасковени дръвчета в смесени овощни градини. В по-големите едновидови насаждения задължително трябва да се засаждат повече сортове, с различен срок на зреене. Това, освен че осигурява па-ефективно опрашване и оплождане, облекчава труда при беритбата и реализацията на продукцията на този плод с малотраен срок на съхранение. От широко разпространените у нас сортове само Хале изисква чуждо опрашване, тъй като прашецът му е дефектен.
Залагането на плодните пъпки при прасковата настъпва през юли и продължава докъм средата на август. Тогава протича и най-активното нарастване на плодовете при повечето сортове, което налага и повече грижи, сред които най-важни са поливките, особено при засушаване.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Прасковата е сред най-топлолюбивите овощни растения в умерения климатичен пояс. Температурата е един от най-важните фактори за успешното й отглеждане и тя е ограничаващият фактор за нейното разпространение на север и на юг. За нашите географски ширини тя няма ограничаващо значение, но определя ареалите й на разпространение по отношение на надморската височина, където обикновено достига най-много 600-700 метра. През зимния период плодните пъпки загиват при температура под минус 18-20°С, а при понижение под минус 20-22°С измръзва и дървесината.
През пролетта неразтворените цветове издържат за кратко до минус 3-4°С, а цветовете - до минус 2,8°С. Интересно е да се отбележи, че младите завръзи на прасковата проявяват по-голяма студоустойчивост, в сравнение с останалите овощни видове. Студоустойчивостта на плодните пъпки значително намалява към края на зимата (февруари – март), когато измръзвания се получават при понижение на температурата под минус 10-15°С.
По отношение на светлината прасковата се нарежда сред най-светлолюбивите овощни видове от умерената климатична зона. При недостиг на светлина обрастващата дървесина бързо отмира, скелетните части се оголват и плододаването силно намалява. Неогряваните добре плодове са лошо оцветени и с незадоволителни качества. Светлинният режим може значително да се подобри като се засаждат на по-открити и слънчеви места и на подходящи разстояния между дърветата в градината. Използването на чашовидната формировка, която най-често се прилага при прасковата, е свързано с нейната по-голяма светлолюбивост. По-добър светлинен режим се получава и след премахването на излишните обрастващи клонки, което се извършва при резитбата за плододаване. Летните резитби също допринасят за по-добро огряване на растенията.
Прасковата е сравнително по-сухоустойчиво растение и може да преживее малко по-дълго време при сравнително по-ниско съдържание на вода в почвата. Освен това тя притежава по-висока водозадържаща способност на листата и по-бързо възстановяване на дърветата след известно засушаване. Въпреки това при нашите климатични особености добри резултати не могат да се получат при отглеждането й без поне една-две поливки през вегетацията. Поливането се налага още повече, когато е засадена на по-леки и по-слабо влагоемни почви. Особено зле се отразява на качеството на плодовете недостигът на влага през периода, в който те нарастват интензивно. Този период съвпада и с обичайните засушавания в нашата страна. Освен, че плодовете остават по-дребни, с по-лош вкус, по-ниско качество и непривлекателен външен вид, засушаването може да предизвика и предивременното опадване на част от тях.
Ниската въздушна влажност също се отразява неблагоприятно на растенията. Тя предизвиква бързо изпаряване на вода от листата и почвата и по този начин се увеличава водният дефицит. От друга страна много високата въздушна влажност създава благоприятни условия за развитието на гъбните болести.
Излишната вода в почвата при неправилно поливане или обилни валежи може да доведе до задушаване на корените и да предизвика загиване на растенията. Особено чувствителна на такова задушаване е прасковената подложка, която най-често се използва при размножаването.
Почвените услови са едни от най-важните фактори за успешното отглеждане на прасковата. Тя се развива най-добре при сравнително по-леки, топли и пропускливи почви. Тежките почви по-често се преовлажняват и това влошава въздушния им режим, което води до задушаване. Присадена на прасковена подложка, прасковата не трябва да се засажда на варовити почви, защото листата пожълтяват (хлороза) още през лятото и дърветата загиват рано.

Размножаване на прасковените сортове

Прасковата е представена от голям брой сортове с различни качества, които зреят последователно от края на юни до към средата на октомври. Няма друг овощен вид с такова голямо разнообразие на сортовете, особено по отношение на срока на зреене. Смята се, че в света има над 5000 сорта и този брой непрекъснато се допълва с нови.
В зависимост от срока на зреене прасковените сортове се делят на ранни, които зреят през юни-юли, летни - юли-август и късни - септември-октомври. В зависимост от мъхнатостта на кожицата, от срасналостта на плодовото месо с костилката и от консистенцията му сортовете биват същински (обикновени), хрущялки (клингове) и нектарини. Обикновените праскови имат мъхнати плодове, в пълна зрялост месото им е възмеко и костилката лесно се отделя.
Най-ранните от тях, които зреят до към края на юли и са по-широко разпространени у нас са Майкрест, Спинголд, Колинс, Кардинал, Юлска едра, Сентри, Мария Луиза и Флейвъкрест.
Към летните сортове спадат Редхейвън, Редтоп, Диксиред, Глоухейвън, Сънкрест, Крестхейвън, Елберта, Файет, Ахелой и др.
От късните сортове по-широко разпространени у нас са Рио озо Джем, Петричка, Съмърсет, Феъртайм и Хале.
Посочените сортове се използват предимно за консумация в прясно състояние, но много от тях са подходящи и за преработка.
Хрущялките са сортове с мъхнати плодове и плътно, хрупкаво плодово месо, което не се отделя от костилката. Използват се за преработка. От тези сортове по-широко разпространени у нас са: Ред бър клинг, Мария Серена, Коронадо, Бейбиголд 6, 7, 8 и 9, Тунджа 1, Шаста, Андрос, Хелфорд 2 и др.
Нектарините нямат власинки върху кожицата, която е гладка, лъскава и в повечето случаи покрита с ярко червен цвят. Плодовото месо при повечето от тях лесно се отделя от костилката и се използват както за прясна консумация, така и за преработка. От тях по-широко разпространени са Редджуун, Ню Джърси 59, Нектагранд 4, Муунгранд, Нектаред 1, Андерсон, Мейгранд, Съмър бюти, Индипендънс, Сънгранд, Фантазия, Лейт легранд и др. Повечето от посочените нектаринови сортове зреят през юли, само последните три зреят през август, а Лейт легранд – през втората половина на септември.
Присаждането е основният начин за размножаване и на прасковата. Тя е един от овощните видове, заедно с ореха и донякъде с кайсията, който може да се размножава и чрез семена и това масово е използвано в по-далечното минало. И сега има любители, които използват този начин на размножаване. В съвременната овощарска практика той е напълно изключен. Получените от семена дръвчета много рядко запазват качествата и признаците на майчиното растение. В повечето случаи от такива растения се получават плодове с бяло, неотделящо се от костилката плодово месо и зреят по-късно. Запазването на качествата на сортовете в продължение на много години може да стане само чрез присаждане. В някои страни прасковата се размножава и чрез резници, но тази практика у нас е известна само в научните институти по овощарство.
Прасковата може да се присажда върху подложки получени от семената на праскова, джанка, бадем и кайсия. От тях в практиката най-широко се използват прасковените подложки, донякъде джанковите и много рядко бадемови и кайсиеви. Джанковата подложка е по-подходяща при засаждане на по-тежки и по-влажни почви, а бадемовата - при слабо варовити почви. Във Франция са създадени подложки на базата на прасковата, сливата и бадема, известни като Гранд Ферад (GF), някои от които са внесени и у нас. Отделните номера от тези подложки имат различна приспособимост към почвените условия и придават различен растеж в присадника.
Костилки за получаване на прасковени подложки трябва да се събират от по-къснозреещи сортове (август - септември), тъй като при най-ранозреещите не се развиват нормални зародиши и нямат добра кълняемост.