18.12.2014 година
З
еленчуци
  9978  |   0  
Тиквичка
От цялото разнообразие сред тиквите специален интерес за градинарството представляват дребноплодните форми, известни като готварски тиквички. Те не се отличават с висока хранителна стойност (подобно на краставиците), но съдържат полезни вещества като витамин С и витамин А и се ценят като вкусна и диетична храна. Набрани още зелени, се използват в домакинството за приготвяне на различни ястия.

Биологически особености

Готварската тиквичка (Cucurbita pepo L.) е едногодишно растение от семейство Тиквови (Cucurbitaceae). От същия вид, дори и от същата разновидност (вариетет turcica) е и обикновената тиква, но готварската тиквичка се отнася към отделна група – групата с удължени плодове.
Кореновата система на готварската тиквичка е много по-силно развита от кореновата система на краставиците. Това обяснява и по-голямата и устойчивост на засушаване.
Стъблото е влачещо се, но чувствително по-късо от стъблото на краставицата и обикновената тиква, с къси междувъзлия и при някои сортове расте изправено.
Цветовете са мъжки и женски, но се образуват на едно и също растение (еднодомно растение с разделнополови цветове).
Плодовете са с удължена форма. Подобно на краставиците, годни за консумация са в млада възраст. Със застаряването и нарастването на семките стават неприемливи за домакински цели.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Готварските тиквички са топлолюбиви, поради което на открита площ може да се отглеждат само в периода, когато няма опасност от слани. По-ранната продукция се постига с помощта на култивационни съоръжения, каквито са полиетиленовите оранжерии и полиетиленовите тунели. Оптималната температура за развитието им е 25-28°С. Семената поникват при температура над 14°С. В сравнение с краставиците те проявяват по-голяма толерантност към по-ниската от оптималната температура. Могат да понесат непродължително хладно и влажно време.
Към влагата, почвена и въздушна, те проявяват също високи изисквания, особено след като започнат да цъфтят. При продължително засушаване по време на цъфтежа, при прекомерно високи температури, както и при обилни дъждове цветовете и завръзите окапват.
Тиквичките са и светлолюбиви растения. За тях се избират добре огрявани от слънцето места. Не бива да се отглеждат в сянката на овощни дръвчета, колкото и рехава да е тя, както и на по-засенчени места в дворната градина.
Към почвата също са взискателни. За тиквичките подходящи са дълбоките и влагоемни песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи почви, както и наносните. Много добре реагират на торенето с органични торове. Понасят пресния оборски тор, внесен с есенната обработка на почвата.
Добрите предшественици за тиквичките са окопните зеленчукови култури като домати, пипер, зеле, фасул. Те самите са добър предшественик на всички зеленчуци и особено на онези, които не понасят заплевеляване като магданоз, моркови и др.. Не бива да се отглеждат след краставици, дини и пъпеши, тъй като те оставят почвата заразена от болести и неприятели, които са общи за семейство Тиквови.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане на ранни тиквички на открити площи

Това е най-често практикуваният начин на отглеждане.
Подходящите сортове са Блек Бюти, Болярка 19, Горнооряховска 1, Джедида, Езра, Ескендерани, Изобилна, Икария, Лореа, Пията, Сарай и др.
Разсадът се засява по време така, че към момента на засаждането да е на 30-35 дни. Този момент обикновено настъпва към края на март в по-топлите райони, а в началото на април и в по-хладните. Отглежда се както и разсада за ранни краставици на открито. Тиквичките може да се отгледат и без предварително произведен разсад. Засяват се директно на постоянно място по време, когато това става възможно, но от тези посеви беритбата започва малко по-късно.
Подготовката на мястото започва в края на лятото или през есента в зависимост от освобождаването на площта от предшественика с дълбока обработка на 25-3 и повече сантиметра. С тази обработка се внасят и органичните торове, прегорял или пресен оборски тор или напълно угнил компост. Според запасеността на почвата се употребяват по 4-6 кг органичен тор, 40-60 г суперфосфат и 20-30 г калиев сулфат на квадратен метър.
През пролетта, в края на март-началото на април, почвата се обработва по-плитко на 12-15 см. Внасят се и минералните торове, ако това не е сторено по време на есенната обработка на почвата.
Засаждането става възможно, когато температурата на почвата и въздуха е достигнала благоприятните за готварските тиквички стойности. В по-топлите райони този момент настъпва обикновено към 25 април, а в началото на следващия месец и в останалите райони на страната. Според мястото и особеностите на сорта междуредовите разстояния могат да бъдат от 80 до 120 см, а разстоянията в реда – от 50 до 100 см.
Засяването на семената направо в почвата става възможно по същото време, по което и засаждането на разсада. Най-добре е да се засяват в гнезда при посочените разстояния с размесен в почвата напълно угнил оборски тор. Практика е да се засяват по 3-5 семена в гнездо, но при нормална кълняемост може да са по-малко. След поникването се оставят най-много по две. Тъй като семената се нападат от полски мишки, около гнездата е добре да се разхвърлят препарати, действащи срещу тях.
Грижите по време на вегетацията се свеждат до окопаване, подхранване, поливане и борба с болестите и неприятелите. Първото окопаване се извършва щом растенията укрепнат. С тази обработка може и да се подхранят с амониева селитра, суперфосфат и калиев сулфат в съотношение 2:2:1. Общото количество не бива де е по-голямо от 30 г на квадратен метър. Със започването на плододаването подхранването може да се повтори с малко по-голямо количество от същата смес. Тиквичките са склонни да натрупват нитрати и с употребата на азотните торове (предимно амониев нитрат) не бива да се прекалява. Подхранванията с размит във поливната вода пресен оборски или птичи тор се отразяват положително върху растежа и плодообразуването.
Окопаванията се прекратяват щом стъблата покрият междуредията.
Полива се според нуждата, обикновено през 5-7 дни, н в случай на нужда поливките зачестяват.
Най-долните листа периодично трябва да се отстраняват. Те са застарели и не играят съществена роля в изхранването на растенията, но могат да стават огнища на болести и неприятели. Смята се, че с отстраняването им хранителните вещества се насочват към растежния връх и към по-горе разположените плодове.
Беритбата от откритите площи започва през юни. Плодовете са здраво прикрепени към крехките и сочни стъбла, което налага употребата на нож. Подходящи за бране и употреба в кухнята са плодовете с дължина 18-22 см, а за преработка и по-големи. Подобно на краставиците, беритбите трябва да се извършват редовно, отначало по-рядко, после през ден, дори и всеки ден. Прерасналите плодове губят бързо качествата си, а и пречат на образуването и нарастването на нови завръзи.
При редовни беритби от едно растение се получават 18-20 плода, а от един квадратен метър 2,5-4 и над 4 кг.

Оглеждане на късни готварски тиквички

Този начин на отглеждане се осмисля от намаляването на рисковете и разходите при съхранение на тиквичките в стерилизирано или замразено състояние. Не е все едно да се съхраняват в горещото време стерилизирани тиквички в примитивните домашни условия или да се изразходва електроенергия за замразяването им във фризера.
За подобен род преработка е най-добре да се отгледат като втора култура. Те заемат освободеното място от грах, салати, ранни картофи, ранно зеле и др. Времето им за засяване е началото на юли.
Отглеждането им не е много по-различно отколкото на ранните.
Почвата се обработва на 12-15 см дълбочина. По принцип мястото не се тори, защото късните тиквички използват остатъците от хранителни вещества, дадени с торенето на предшественика. Ако почвата е бедна, може да се разхвърлят по 10 г амониева селитра и по толкова суперфосфат на един квадратен метър преди да се заровят в почвата с обработката й.
Семената се засяват на редове в гнезда, както и при ранните. Добре е при подготовката на гнездата да се сложи и по малко угнил оборски тор или компост. Така почвата не само се обогатява, но става и по рохка и влагоемна. Междуредовите разстояния и грижите по време на вегетацията и плодообразуването са все същите.
Беритбите продължават до образуването на есенните слани.

Отглеждане в полиетиленови тунели

Готварските тиквички са много подходящи за форсаж. За тази цел се нуждаят само от полиетиленово покритие под формата на тунел. За такова ранно производство семената се засяват за получаване на разсад някъде около 10-15 март. За малките нужди на семейството трябват малко растения, и затова е за предпочитане семената да се засеят в саксийки по едно. При нормална кълняемост само в някоя и друга саксийка няма да поникнат, но за това се засяват и няколко повече, като резервен разсад. Растенията стават готови за засаждане около месец, към средата на април.
Мястото се подготвя, като почвата се прекопава на 12-15 см дълбочина. Няма да е грешка, ако при тази обработка се разпръснат по десетина грама амониева селитра и суперфосфат на квадратен метър.
Младите растения се засаждат е в редица през 60 сантиметра едно от друго. Ако се отглеждат повече тиквички, се оформят две и повече редици на разстояние 110-120 см една от друга. Върху всяка редица се изгражда полиетиленов тунел с ширина в основата 70 сантиметра. Може да се засадят и в двуредови ленти при разстояние между редовете 60 см, колкото е и разстоянието между растенията в реда. В такъв случай се разполагат „шахматно”, а тунелът трябва да широк 110-120 сантиметра.
Оттук нататък основната грижа е проветряването чрез повдигане на полиетиленовото платно, така че температурата да не се повишава над 30ºС през деня. През май тунелът се демонтира.
Иначе грижите са като грижи за тиквички, разрохкване на почвата, поливане, борба с болестите и неприятелите при нужда.
От отгледани по този начин готварски тиквички се бере 15-20 дни по-рано.

Отглеждане на парникови тиквички

Трудностите идват от това, че развиват много стъбла и листа. Несигурно е и опрашването при зимно-пролетни условия, поради което част от цветовете не дават плод. Това налага допълнително опрашване. Иначе работата е сравнително проста.
Подходящи сортове са Горнооряховска 1, Изобилна, Пловдивски, Янтра и др.
Разсадът се отглежда в топли култивационни съоръжения (топъл парник). Семената се засяват в края на януари на разстояние 4 на 4 см. Когато поникнат и щом разтворят семеделите (първите несъщински листенца), младите растения се пикират в саксийки и се нареждат в топъл парник или топло и светло помещение. За малките нужди на домакинството може да се засеят направо в саксийки с диаметър 10-12 см и тогава не се налага пикиране.
Важна грижа за разсада е поддържането на оптимална температура. В слънчеви дни тя трябва да е 22-26°С, в облачно време е с 2-3 градуса по-ниска, а през нощта – с 3-4. Като се уплътни почвата в саксийките и растенията поотраснат, може да се наложи и едно подсипване с торопочвена смес. Проветряването, с което се поддържа и температурата в топлите дни, е всекидневна грижа, а поливането е при нужда.
Засаждането в парника, в който ще се отглеждат тиквичките, става възможно в началото на март. Добре е да е направен в пластмасова оранжерия и тунелообразно покрит с пластмасово фолио. Той трябва да е топъл, зареден с около 70 см биотопливо, върху който се разполага 25-30 см почвен пласт. Растенията се засаждат в два реда, така че между тях да има 80 см разстояние. В реда растенията отстоят едно от друго на 60 см.
Грижите през вегетацията се състоят в поливане, разрохкване на почвата, поддържане на температурата чрез проветряване и евентуална борба с болести и неприятели. Една от най-съществените практики е поради затруднената дейност на пчелите женските цветове да се опрашват на ръка. Това се прави в тихи и слънчеви дни. Вземат се тичинките от един мъжки цвят и с тях се натриват близалцата на 3-5 женски цвята.
Беритбата започва през април.
31.10.2011 г. / Тома Христов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2014