Божурите са едно от най-красивите и разпространени многогодишни декоративни растения. От тях се получава прекрасен рязан цвят, широко се използват в озеленяването. Високо се цени тяхната компактност, стройност на храста, нежния аромат.
Ако сте засадили млади божури в градината, имайте предвид, че те не обичат местенето из лехите. През първата година от развитието си растенията се нуждаят от рядко, но обилно поливане. Особено важно е напояването през пролетта и в началото на лятото, когато храстите започват бързо да се развиват и да се формират цветовете, а също и в края на лятото, когато се формират растежните пъпки. Сега е времето, когато трябва да разрохквате почвата около храстите, за да съхраните влагата и да се преборите с плевелите. При правилно засаждане растенията трябва да се торят след третата година от живота им. Божурите усвояват елементите от торовете, които сте внесли, в продължение на целия вегетационен период. В началото на растежа си те се нуждаят основно от азот, по време на бутонизацията и цъфтежа – от азот, фосфор и калий, а през есента – от фосфор и калий.
За да получите едри цветове през първите години от развитието на божурите, трябва да премахвате страничните клонки и да оставяте по една централна пъпка на стебло. Пъпките трябва да се отчупват много внимателно, за да не се повреди растението.
Мястото на което е настанен божурът, трябва да е слънчево, открито, но защитено от вятъра. Силното засенчване през деня дори за два-три часа води до непълноценен цъфтеж. Най-добрата почва за божурите е глинестата, но добре дренираната. Тези цветя не понасят мокрите, заблатени места. При засаждането трябва да подготвите ямките по-рано, за да може почвата да престои. Те трябва да са не по-малки от 50-70 см на дължина и ширина. Дъното се разрохква, запълва се на 2/3 със смес от тор, торф и градинска почва. В сместа се добавя и малко суперфосфат. Горната част на ямката се запълва с градинска почва без да и се добавят торове.
Пазарите вече са отрупани с огромни тикви като каляски. Печена или варена, във вид на разнообразни сладкарски изделия, през зимата тиквата ще е на всяка трапеза. А плодове с причудливи форми са най-ат...
Вегетацията на лозата е към своя край и най-опасните болести за нея, каквито са маната и оидиума, вече не могат да нанесат значителни поражения. Гроздето обаче продължава да страда от сивото гниене. ...
Глауцидиумът е едно от загадъчните в ботаническо отношение растения. Единственият род в това семейство съдържа само един вид – Glaucidium palmatum. Родината на глауцидиумът е Япония. Обитава планински...
За ранно полско производство на патладжан семената се засяват около 10 февруари в отопляеми култивационни съоръжения. Сеитбената норма е 6-8 г/кв. м. За предпочитане е редовата сеитба, като подготвена...