Кресът все още не навлязъл зеленчук в българската зеленчукова градина, но става все по-широко известен на консуматорите. Отглежда се заради младите му листа, които се добавят към салати, използват се като подправка към сосове, в супи и като и гарнитура на месни блюда и риба. Богати са на витамините А, и С, на йод, желязо фосфор и други, а сдържащият се в тях гликозид им придава приятен тръпчив вкус. Сокът от надземната част се употребява при малокръвие и лечение на авитаминоза. Кресът е студоустойчиво растение, напролет бързо се развива и се появява, когато нуждата на човешкия организъм от витамини и минерални соли в лесно усовима форма е голяма.
Кресът (Lepidium sativum L) е едногодишно растение от семейство Кръстоцветни (Crucifera). След поникването формира листна розетка, но скоро пуска и цветоносно стъбло, цъфти и дава плодове.
Като градинско растение предпочита плодородните и добре обработени почви. Подходящи за него са и полусенчестите места, така че може да се отгледа и край овощни дръвчета. Отличава се с бързо развитие и за около три седмици след сеитбата е готов за консумация. Чрез неколкократно засяване на открито и в култивационни съоръжения през десетина дни от него може да се получава продукция през цялата година. На открито се засява от ранна пролет до настъпването на горещините и отново в края на лятото. Подходящ е за отглеждане в парници, оранжерии, както и в саксии и сандъчета на балкона или сред стайните растения. Листата се съхраняват в хладилник
Засява се направо на определената площ. Сеитбата може да е разпръсната, но за предпочитане е редовата. Подходящото разстояние между редовете е 20-25 см. Правят се плитки браздички, така че след заравянето на семената дълбочината на сеитбата да е 1-1,5 см. След поникването растенията се прореждат така, че между тях да има разстояние 8-10 сантиметра. Грижите се състоят главно в поливане и плевене. Възможни са нападения от земни бълхи, от които страдат всички кръстоцветни.
Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите ...
Пъстрите камбанковидни цветове провисват по клонките на фукцията от юли до октомври. Понякога стъблата загиват от студа, но ако сте избрали препоръчван градински сорт, на следващата пролет новите стръ...
М. делисиоза е любимо растение от години. При правилни грижи младите растения (понякога погершно продвани като филодендрон пертузум) скоор развиват големи листа, които са перфорирани и дълбоко врязани...
Популярният D. mezereum е обичайна гледка през февруари или март, когато твърдите и изправени стъбла са покрити с пурпурночервени цветове. Другите видове също са с ароматни цветове, но обикновено са п...
Манголд (листно цвекло)