Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда мурая. Само императорът е да се радва на красивото растение с нежни и ароматни белоснежни цветове. Придворният етикет го е задължавал да вдъхва аромата им, за да има бистър ум и да достигне дълголетие. Пак само на избрани е било разрешено да вкусват дребните, но много целебни плодчета на растението за укрепване на организма и отдалечаване на старостта.
Мураята е близка роднина на лимона. Произхожда от планинските тропически области на Югоизточна Азия и Полинезия. В домашни условия се отглежда много лесно, но все пак не бива да я лишавате от нито една от радостите на живота, ако искате да дочакате цветове и плодове. Обича умерените температури (през зимата не по-ниски от 16 градуса) и обилна светлина, но без пряко слънчево огряване. Тъй като няма определен сезон на покой, тя расте, цъфти и плодоноси през цялата година. Това й качество изисква равномерно и умерено поливане през всички сезони. Обаче в никакъв случай не бива да се злоупотребява с водата – преди поредното поливане почват трябва да е просъхнала добре. Съдовете, в които расте, не бива да са много големи. Когато кореновата система ги изпълни, растението се пресажда в съвсем малко по-голяма саксия, като се внимава кореновата шийка да остане открита. Почвата не бива да е много богата – 2 части градинска пръст, 1 част торф или листовка и 1 част едър пясък.
Размножава се със семена и резници. Семената се сеят веднага след узряването, тъй като бързо губят способността си за покълване. Цъфтежът започва още през първата година. Ако използвате резници, вземете полувдървесинени клончета, които ще се вкоренят в торф или перлит за около 2-3 седмици, но изискват висока температура и въздушна влажност.
Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести. Благоуханието на цветовете й доказано облекчава тяхното състояние.
Тайните на успеха
Температура: Висока – 16- 27 градуса, през зимата не бива да се понижава под 16.
Осветление: Интензивно, но без излагане на пряко обедно слънце.
Вода: Целогодишно умерено поливане без пресушаване и преовлажняване.
Влажност на въздуха: Изисква редовно опръскване с преварена хладка вода.
Пресаждане: През първите 2-3 години ежегодно, а след това на няколко години, когато почвата се изтощи.
Размножение: Чрез семена и полувдървесинели резници.
Нотофагусът (буквален превод „фалшив бук") добива все по-голяма популярност при озеленяване на улици - расте бързо, но не надвишава 12 м. Плодчетата приличат на малки букови жълъди, но листата не са к...
Обикновено витисът се отглежда заради плодовете, но няколко вида се продават само заради декоративната им стойност. Осигурете подпорки, защото видовете на витиса се прикачват с мустачки. Основното им ...
Двугодишната незабравка джудже е едно от растенията, които традиционно се използват за покриване на почвата между лалета и шибои. Гроздовете от сини цветове се появяват напролет над мъхестите сивозеле...
Ако искате да го имате дълго време, трябва да осигурите на подокарпуса неотоплена стая. Това издръжливо растение не се притеснява от въздушните течения и е особено подходящо за студен коридор. Изправе...