Растения » Исоп

 Исоп

Подправката не е от най-често срещаните в кулинарията ни,
но листата и цветовете са с приятен аромат и имат слабо горчив вкус. Използват се като подправка за различни ястия и супи с месо и в ликьорената промишленост. Позната е повече като билка, но става за гозби, сосове или салати. Дължи се на надземната маса, която съдържа етерично масло. Богата е на витамин С.
Родината му е Южна Европа и Западна Азия, но се отглежда като култура в Европа, Америка и Азия.

Устройство

Исопът, наричан още хисоп (Hyssopus officinalis) , е многогодишен храст, който достига на височина до 50-60 см. Кореновата система е силно развита, а стъблото разклонено (средно с 12 разклонения), четириръбесто, с къси клонки. Листата му са продълговати, заострени и целокрайни. Цветовете са тъмносини, рядко розово-червени или бели, събрани по 10-15 в пазвите на листата в класовидни съцветия. Плодът е орехче.

Размножаване

Размножава се чрез семена и вегетативно чрез разделяне на коренищата. С есенната обработка се внасят оборският тор, суперфосфатът и калиевият тор, а ако сеитбата е през пролетта, се тори с амониева селитра. Сее се рано напролет на редове 30 см между тях. Когато се размножава вегетативно - през есента, туфите се изваждат, разделят се на части и се засаждат редово на разстояние 50-60 см между редовете и 40-50 см в реда.
Семената може да се засяват и през есента. Най-добри резултати се получават , когато се засеят в редове, на разстояние 3-5 см един от друг, както се засяват зеленчукови семена. Покриват се с 1-1,5 см торо-почвена смес. На следващата година, когато през пролетта растенията са порасли да отидат на постоянно място и времето е подходящо, се засаждат по браздите, може и по поливните вади на междуредово разстояние 45-60 см, а в реда 30-35 см. За да се прихване успешно, му е необходима в началото по-честа поливка.

Грижите

Ако решите да си отгледате в градината от подправката, нямате проблеми. Отглежда се както градинската чубрица. Използват се най-често семената, които се засяват на открити лехи.
Клонките, които са за свежа подправка, се прибират на няколко пъти, когато достигнат 12-20 см. Изрязаните клонки се завързват на връзки и се поставят за сушене. Когато надземната маса се използва за получаване на етерично масло, тя се изрязва преди цъфтежа. Растенията цъфтят след втората година от сеитбата. Исопът остава на едно място 3-4 години.

Автор: Донка Петкова

Представяме Ви:

Фабиана

Рядко растение, което може да заблуди и най-опитния градинар. Прилича на дървовидна ерика с дребни листенца и дребни цветове през юни. Всъщност се отнася към сем. Картофови, а и цветовете му са тръбес...

Касис (Черно френско грозде)

От различните видове френско грозде касисът е най-широко разпространен в света и у нас. Плодовете се отличават с много висока биологична стойност и това обяснява интереса към тази култура. Освен ви...

Шефлера

В субтропичните градини растението е известно като дърво октопод заради забележителните, подобни на пипала цветове. За съжаление при стайни условия шефлерата на цъфти. Видът, който се отглежда на закр...

Стаен банан

Интересът към банановите растения се възроди съвсем наскоро. Малко други листа придават такъв тропичен вид на стайната растителна колекция, но музата е много по-подходяща за оранжерия, отколкото за дн...

Начало