Пъпешовото дърво, известно под звучното име пепино, е една новост за нас, въпреки че по света отдавна се отглежда в промишлени мащаби.
Произхожда от Южна Америка, където прадедите на днешните перуанци и чилийци са го култивирали още преди хилядолетия. Както при царевицата, дивият му предшественик не е открит в природата.
Този близък роднина на доматите и патладжаните израства като многогодишно храстче с вдървесинени стъбла и височина до 1 м. Расте бързо и 4-6 месеца след посаждането дава първите плодове. Листата на един и същи екземпляр може да са и прости, и разчленени. Цветовете са групирани в съцветия както при картофите и доматите. Те са бели, бледорозови до яркосини на цвят, а при някои сортове са и ароматни. Плодовете са с форма на пъпеш, като основният цвят на кожицата е изпъстрен с пурпурни, кафяви, сиви или зелени щрихи. Когато достигнат големината на гъше яйце и придобият бледожълт или кремав цвят, те внимателно се откъсват. Ако ги оставим да презреят, губят вкусовите си качества.
Както при доматите, цветове и плодове се появяват непрекъснато, така че реколта ще имаме почти непрекъснато. Зрелите плодове по вкус и аромат напомнят пъпеш и тропически плодове. Те са богати на витамини и микроелементи и са чудесен десерт. Киселите недозрели плодове се употребяват за салати. Поради неправилно отглеждане понякога плодовете може да не са достатъчно сладки.
Пепино е светлолюбиво растение, но има създадени и сенколюбиви сортове. Оптималната температура за доброто му развитие е 20-25 градуса. Ако температурата е под 15 или над 30 градуса, може да окапят листата, пъпките, цветовете и плодовете. Вдървесинените части на стъблото и клoнките понасят кратковременно понижение на градусите и леките слани.
При изкуствено доосветяване пъпешовото дърво може да се отглежда в топло помещение целогодишно. Ако нямаме такава възможност, през есента количеството на водата постепенно (за около месец) се намалява до жизнения минимум. За същия период се понижава и температурата, докато достигне +5-6 градуса. При тези условия листата полека окапват и пепино ще спи около 2 месеца до края на януари, като може да ги прекара и в пълна тъмнина. Изрядко само почвата леко се навлажвява, за да не пресъхнат корените.
След това растението се изнася на светло и топло, започва редовно поливане със затоплена вода. Щом се появят новите филизи, започва подхранването на растението. Скоро младите клонки може да се използват за вкореняване и размножаване на вкусното и красиво растение. Размножаването става и със семена, като технологията е същата, както при отглеждането на домати.
Градинският сминдух, наричан още гръцки чимен, е познат още на старите гърци и египтяни като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Д...
Дори скромните градински центрове предлагат голямо разнообразие от бербериси. Преди да купите, непременно проверете височината, която конкретният сорт се очаква да достигне. Има както джуджета, така и...
Латинското наименование на този градински любимец е хеномелес, но растението е по-известно като японска дюля или цидония. Вирее във всякаква почва, на слънце и на сянка, а след пролетните цветове наес...
Литоспермумът (литодора) е почвопокривно растение със стелещи се стъбла, покрити с тесни листа. Сините фуниевидни цветове на най-популярния вид са от най-ярките в алпинеума. Обича слънце и богата с ху...