Пъпешовото дърво, известно под звучното име пепино, е една новост за нас, въпреки че по света отдавна се отглежда в промишлени мащаби.
Произхожда от Южна Америка, където прадедите на днешните перуанци и чилийци са го култивирали още преди хилядолетия. Както при царевицата, дивият му предшественик не е открит в природата.
Този близък роднина на доматите и патладжаните израства като многогодишно храстче с вдървесинени стъбла и височина до 1 м. Расте бързо и 4-6 месеца след посаждането дава първите плодове. Листата на един и същи екземпляр може да са и прости, и разчленени. Цветовете са групирани в съцветия както при картофите и доматите. Те са бели, бледорозови до яркосини на цвят, а при някои сортове са и ароматни. Плодовете са с форма на пъпеш, като основният цвят на кожицата е изпъстрен с пурпурни, кафяви, сиви или зелени щрихи. Когато достигнат големината на гъше яйце и придобият бледожълт или кремав цвят, те внимателно се откъсват. Ако ги оставим да презреят, губят вкусовите си качества.
Както при доматите, цветове и плодове се появяват непрекъснато, така че реколта ще имаме почти непрекъснато. Зрелите плодове по вкус и аромат напомнят пъпеш и тропически плодове. Те са богати на витамини и микроелементи и са чудесен десерт. Киселите недозрели плодове се употребяват за салати. Поради неправилно отглеждане понякога плодовете може да не са достатъчно сладки.
Пепино е светлолюбиво растение, но има създадени и сенколюбиви сортове. Оптималната температура за доброто му развитие е 20-25 градуса. Ако температурата е под 15 или над 30 градуса, може да окапят листата, пъпките, цветовете и плодовете. Вдървесинените части на стъблото и клoнките понасят кратковременно понижение на градусите и леките слани.
При изкуствено доосветяване пъпешовото дърво може да се отглежда в топло помещение целогодишно. Ако нямаме такава възможност, през есента количеството на водата постепенно (за около месец) се намалява до жизнения минимум. За същия период се понижава и температурата, докато достигне +5-6 градуса. При тези условия листата полека окапват и пепино ще спи около 2 месеца до края на януари, като може да ги прекара и в пълна тъмнина. Изрядко само почвата леко се навлажвява, за да не пресъхнат корените.
След това растението се изнася на светло и топло, започва редовно поливане със затоплена вода. Щом се появят новите филизи, започва подхранването на растението. Скоро младите клонки може да се използват за вкореняване и размножаване на вкусното и красиво растение. Размножаването става и със семена, като технологията е същата, както при отглеждането на домати.
Едно от съществените предимства на вишните е, че те заедно с черешите, ягодите и малините са едни от най-ранозреещите плодове. Те зреят от към средата на юни до към средата на юли. Плодовете на виш...
Еониумите образуват листни розетки, които варират по багра от жълти до почти черни. Розетките може да образуват хоризонтална повърхност от гъсто прилепнали листа (Е. табулеформе) или са с по-рехаво ра...
Цикасът, известен още като саговата палма, всъщност няма нищо общо с палмите, освен външното сходство. Той е живо изкопаемо, тъй като се отнася към голосеменните растения, владели Земята по времето на...
Много известно през 19. век растение, което сега е загубило голяма част от популярността си. Една от причините за това е, че не обича да го местят и трябва да го засеете на определеното за цъфтеж мяст...