Пъпешовото дърво, известно под звучното име пепино, е една новост за нас, въпреки че по света отдавна се отглежда в промишлени мащаби.
Произхожда от Южна Америка, където прадедите на днешните перуанци и чилийци са го култивирали още преди хилядолетия. Както при царевицата, дивият му предшественик не е открит в природата.
Този близък роднина на доматите и патладжаните израства като многогодишно храстче с вдървесинени стъбла и височина до 1 м. Расте бързо и 4-6 месеца след посаждането дава първите плодове. Листата на един и същи екземпляр може да са и прости, и разчленени. Цветовете са групирани в съцветия както при картофите и доматите. Те са бели, бледорозови до яркосини на цвят, а при някои сортове са и ароматни. Плодовете са с форма на пъпеш, като основният цвят на кожицата е изпъстрен с пурпурни, кафяви, сиви или зелени щрихи. Когато достигнат големината на гъше яйце и придобият бледожълт или кремав цвят, те внимателно се откъсват. Ако ги оставим да презреят, губят вкусовите си качества.
Както при доматите, цветове и плодове се появяват непрекъснато, така че реколта ще имаме почти непрекъснато. Зрелите плодове по вкус и аромат напомнят пъпеш и тропически плодове. Те са богати на витамини и микроелементи и са чудесен десерт. Киселите недозрели плодове се употребяват за салати. Поради неправилно отглеждане понякога плодовете може да не са достатъчно сладки.
Пепино е светлолюбиво растение, но има създадени и сенколюбиви сортове. Оптималната температура за доброто му развитие е 20-25 градуса. Ако температурата е под 15 или над 30 градуса, може да окапят листата, пъпките, цветовете и плодовете. Вдървесинените части на стъблото и клoнките понасят кратковременно понижение на градусите и леките слани.
При изкуствено доосветяване пъпешовото дърво може да се отглежда в топло помещение целогодишно. Ако нямаме такава възможност, през есента количеството на водата постепенно (за около месец) се намалява до жизнения минимум. За същия период се понижава и температурата, докато достигне +5-6 градуса. При тези условия листата полека окапват и пепино ще спи около 2 месеца до края на януари, като може да ги прекара и в пълна тъмнина. Изрядко само почвата леко се навлажвява, за да не пресъхнат корените.
След това растението се изнася на светло и топло, започва редовно поливане със затоплена вода. Щом се появят новите филизи, започва подхранването на растението. Скоро младите клонки може да се използват за вкореняване и размножаване на вкусното и красиво растение. Размножаването става и със семена, като технологията е същата, както при отглеждането на домати.
Това южноамериканско растение е едно превъзходно растение за украса на зимни градини и отглеждане в стаята. Дифенбахията има прекрасти листа с цветист отенък, нерядко цъфти и при стайни условия, но цв...
Хоите са увивни или стелещи се растения с месести листа и съцветия от восъчни звездовидни цветове, които се появяват от май до септември. Здравите увивни стъбла достигат дължина над 4 м и трябва да се...
Не бихте могли да сбъркате тамарикса с който и да е друг храст. Когато цъфти, нежните листа се съчетават с перестите розови цветчета и се получава чудесен ефект. Въпреки външния си вид растението изоб...
Високо и достолепно дърво с листа с уникална форма - наделени на четири с тъп връх. В края на сезона стават яркозлатисти. Цветовете започват да се появяват едва след около 25 години. Сортове: L. tu...