Свежите листа на кориандъра се използват като подправка на салати и предястия с месо. Листата му са богати на витамин С, каротиноиди, захари. Той е етеричномаслодайно растение, но намира приложение в хранителната промишленост за ароматизиране на хлебни произведения , маринати, сосове, за украса на сандвичи и др. Основно се отглежда заради семената. Ароматът се дължи на етеричното масло, главните съставни части на което са кориандролът и пиненът.
Родината на кориандъра е Мала Азия. Отглежда се в цяла Европа, Азия и Северна Африка, но у нас е сравнително слабо разпространен. Големи производители са Русия, Германия, Италия, Испания, Китай, Мексико и др.
Устройство
Кориандърът (Coriandrum sativum) е едногодишно растение с изправено стъбло, което достига до 70 см височина. Листата му са светлозелени, долните са цели, с дълги дръжки, а горните са силно насечени на дялове и са приседнали. Сенниците са с 3-4 лъча, а малките сенници са с по 6-13 дребни бели или розови цвята. Плодовете му са кръгли, а семената в тях са плоски от страната , с която са прилепнали. Те са сладки на вкус и имат силен аромат. 1000 семена тежат около 6 грама. В много страни са селекционирани различни сортове. У нас се отглежда руският сорт Алексеевски 247 за получаване на етерично масло.
Изисквания
Кориандърът не е взискателен към почвата, но вирее най-добре на почви с неутрална реакция. Тя трябва да е добре влагозапасена. Предпочита за предшественици житните култури, зърнено-бобовите и особено зеленчуковите.
Подготовката на почвата започва от прибирането на предшественика. Добивите на кориандъра се повишават значително при добро наторяване.
Размножаване
Препоръчва се преди сеитбата да се внесе за 100 кв.м около 700 г амониева селитра, 700 г суперфосфат, и до 400 г калиев тор. Засява се рано напролет, през март, редово, може лентово при разстояние 60-70 см между лентите и 25-30 см между редовете. За 100 кв.м са необходими 160 г семена. Може да се засява и преди зимата, за да поникнат семената рано напролет.
Грижите
Грижите през вегетацията се свеждат до редовно окопаване и борба с плевелите. Периодът от сеитбата до поникването и развитието на младите растения е доста дълъг, затова посевът може силно да се заплевели. При по-големи площи може да се използват хербициди.
Листата за свежа подправка се прибират, когато образуват добре оформена розетка. От 100 кв.м може да се получи до 280 кг свежа маса. Изрязаната листна маса за подправка се прави на връзки. Растенията цъфтят през май, а семената узряват през юли. Прибират се във восъчна зрялост, защото лесно се оронват. За по-големи количества се използва механизирана техника.
Наричат го още син домат поради известна прилика с домата, с който ботанически принадлежат към едно семейство. По хранителни качества и по съдържанието на витамини и минерални соли отстъпва на домата ...
Лупинусите са позната гледка, но дървесната лупи-на е рядкост. Този храст с меки стъбла достига около 1,5 и височина и цъфти с пъстри класове, които са по-къси от тези на прочутия му роднина. Расте бъ...
Хидрангеите са най-известни като пъстри храсти в храстовия бордюр, но има и прекрасни пълзящи видове, фино назъбените листа са лъскави и бързо растящи. Много жизнено растение, но започва да расте бавн...
Хоите са увивни или стелещи се растения с месести листа и съцветия от восъчни звездовидни цветове, които се появяват от май до септември. Здравите увивни стъбла достигат дължина над 4 м и трябва да се...
Ревен