Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Еониумите образуват листни розетки, които варират по багра от жълти до почти черни. Розетките може да образуват хоризонтална повърхност от гъсто прилепнали листа (Е. табулеформе) или са с по-рехаво ра...
Няма да откриете гомфрената при растенията за лехи в градинския център, но си заслужава да я отгледате от семена, ако обичате изсушени цветя. Цветовете са малки яркообагрени конуси, а не сламени марга...
През май изправените по клоните „свещници" с бели или розови цветове са прекрасни. Но внимавайте! Дървото е подходящо за достатъчно голямо и открито място. Под големите листа и разпростиращите се клон...
Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантимет...
Хебе