Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Кардаминето е издръжливо, нискорастящо със стелещи се стъбла. Листата почти нямат декоративна стойност, а цветовете с по 4 венчелистчета цъфтят обилно на изправените жилави стъбла. Подходящо растение ...
Родината на хедихиума е Индия. Използвайте го в центъра на леха или като фокусно растение в голям контейнер. По високото стъбло има дълги листа, а през юли - септември на върха се появява ефектното съ...
Известно растение, което пълзи по стените на къщите, а листата му стават яркочервени наесен. Около наименованията му цари голямо объркване - в градинския център най-вероятно е вписано като ампелопсис ...
Изключително рядко растение, но не се отглежда особено трудно. Смята се за едно от най-ефекните дребни луковични растения. На открито вирее само в област с умерен климат, в песъчлива почва с добри дре...
Чойзия (мексикански портокалови цветчета)