Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae). Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядк...
Напоследък китайското зеле придобива все по-голяма популярност у нас, макар отглеждането му да представлява предимно любителски интерес. Ботаниците различават две разновидности китайско зеле – пекин...
Наскоро популярността на филодендроните се възвърна. Изискванията им към условията са тези, които са имали в древния си дом в американските тропични гори – без пряка слънчева светлина и влажна среда, ...
Леската е известно многостъблено дърво, което се отглежда главно заради лешниците. Използва се за преграда в открити местности и има няколко декоративни сорта. Дълги жълти реси през февруари или март....
Сциадопитис