Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Плодовете на прасковата са едни от най-предпочитаните за прясна консумация. Със своя привлекателен външен вид, отлични вкусови качества и богато съдържание на захари, органични киселини, минерални сол...
Това е едно от бижутата на алпинеума. Напролет на върха на всяко стъбло се появява копринена пъпка, която се превръща първо в звънчевиден, а после в почти звездовиден цвят. След това идва ред на фино ...
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
Лъскавите вечнозелени листа са дълги около 1 см, образуват гъсти туфи или покриват изцяло мястото. Цветовете са с по четири венчелистчета, появяват се на тънките стъбла от края на пролетта до началото...
Мирта (миртус)