Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Р. кардиналис е родственица на глоксинията и изисква подобни грижи. Но формата на цветовете й е напълно различна – тръбести цветове за разлика от отворените камбанки на глоксинията. Цъфти с яркочервен...
Растението се нуждае от повече място - не само че достига човешки ръст, но и подземните му органи се разпростират много. Подходящо е за задната част на голям цветен бордюр. Може да се използва и като ...
Гилията е с ефектни цветове и насечени листа. Цъфти дълго и не е капризна по отношение на почвата, но ще я откриете в малко справочници и каталози за семена. Гилията трябва да се засее на мястото, опр...
От отглежданите у нас субтропични растения, смокинята има най-голямо разпространение. В естествени находища е разпространена по Южното Черноморие, в Петричко-Санданския район и в някои други микрорайо...
Зеленика (винка)