Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Церцисът произхожда от Източното Средиземноморие (според легендата това е дървото, на което се е обесил Юда). Не се препоръчва за градини с глинеста почва. Сортове: С. siliquastrum расте като висок ...
Ноланата се появи през 80-те години на нашия век. Тръбестите цветове са едри, туфите от листа - гъсти. Отлично растение за разполагане по края на лехи и бордюри, във висящи кошници и като почвопокривн...
Когато е цъфнал, този храст не впечатлява – лисата му са груби и набръчкани, стъблата – бодливи. Но през лятото е много ефектен – овалните съцветия променят баграта си от бледожълта до червена с разви...
Сигурно очаквате да откриете това растение само в книги, посветени на остъклените градини, но плумбагото може да се използва и в градината като цвете за контраст в лятна леха или като временно фокус...
Бяла ела (абиес)