Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал.
Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този бавнорастящ храст достига 3,6 м височина, черните му клонки са покрити с бледозелени листа с вълнисти краища. В книгите пише за червенокафяви цветове напролет, но те са малобройни. За цъфтящ питоспорум се спрете на P. tobira - кремави ароматни цветове през май и юни.
Място и почва: Топло място на завет - понася морски въздух. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства. У нас през зимата растението се прибира на закрито.
Подкастряне: Не е задължително - напролет махнете нежеланите или счупените клонки.
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Видовете за лехи са компактни или разпростиращи се. Има две форми - с изправени и пълзящи стъбла. К. триколор е високо храстовидно растение с пъстри цветове през цялото лято - широко отворени, с жълт ...
За кучешкия дрян общи правила няма. Има две групи корнуси, всяка от които с доста различни качества и изисквания. Корнусите от първата група са с пъстра кора - стъблата им са ефектни и подходящи за ук...
Почвопокривно растение, което се отглежда главно заради листата си. В края на пролетта или началото на лятото се появяват многобройни бели, розови, бледоморави или жълти цветове. Подобните на коприва ...
Колутея (мехуреста сена)