Розмарин

Младите листенца, макар и с горчив аромат, са ценна подправка. В някои европейски страни не могат без розмарин, особено италианците за блюдата със спагети и пържената риба. Използва се и за супи, сосове, салати от моркови, картофи, зеле. Полезни и вкусни са меките сиренаq поръсени с розмарин. Комбинира се с черен пипер, лук и чесън.
Познат е още от древността, от времето на египетските фараони. Древните египтяни смятали , че растението носи щастие, а древните гърци го носeли като символ на Афродита. В някои западноевропейски народни песни се възпява като доказателство за обич между младите.
Родината на розмарина е районът на Средиземноморието. Културните му видове са разпространени в Южна Европа, Азия и Америка. У нас расте и се отглежда предимно в топлите части на страната и по Черноморието. Използват се младите цъфтящи клонки с листата, които съдържат етерично масло, дъбилни вещества, витамини, алкалоиди, флавоноиди, сапонини и др. Етеричното масло в изсушения розмарин достига до 2% и съдържа много въглеводороди, в частност камфор.

Устройство

Розмаринът (Rosmarinus officinalis) e многогодишно вечнозелено растение. Стъблото е изправено, разклонено, овласено и достига на височина 1,20 м. Долните разклонения са пълзящи. Листата са сребристосиви, линейни, с тъп край и с къси дръжки. Цветчетата са синьо-виолетови или бели, почти приседнали на групичка по 5-6, разположени по крайните разклонения. Семенцата са дребни (1000 броя тежат 1 г). Кълняемостта им се запазва 2-3 години.

Изисквания

Розмаринът е взискателен към топлината и светлината, към влажността на почвата - не много. Във всички страни се отглеждат местни форми.

Размножаване

Размножава се чрез семена и по вегетативен начин. Когато се използва семенното размножаване, се използват 1 г семена за кв.м. Вегетативното размножаване се извършва чрез разделяне на храстите, но предимно се използва размножаването чрез резници. Те се подбират от млади разклонения с дължина 12 см. Засаждат се през есента на редове, като разстоянието между редовете е 25-30 см, а вътре в реда 10-15 см. Поставят се на дълбочина 5-6 см и се покриват с добре разложен тор.
Грижите за маточното насаждение през вегетацията се изразяват в редовно плевене, окопаване и поливане. До есента на следващата година резниците вече са се вкоренили. Те се засаждат на постоянно място през есента или рано напролет. Подготовката на почвата и засаждането на вкоренените резници започва с есенна дълбока оран или мястото се обръща дълбоко с права лопата, като предварително е добре наторено.
Засаждането става на редове при разстояния 80 см между редовете и 20-30 см в реда. Младите растения се загърлят с почва. Всяка година растенията се подхранват с оборски тор.

Грижите

Когато розмаринът се отглежда чрез семена, се полагат повече грижи. Обръща се по-голямо внимание на основната и на предсеитбената подготовка на почвата, на торенето с органични и минерални торове, както и на доброто запасяване на почвата с вода. Тези условия са необходими, за да могат да поникнат нормално дребните семенца и да се получи оптимално гарниран посев. При осигурена достатъчна влажност на почвата семената никнат за 25-30 дни. Грижите за посева са да се окопава, да се унищожават плевелите и редовно да се подхранва с минерални торове.
За свежа подправка надземната маса се прибира, като младите клонки се изрязват и завързват на връзки. За сушене се изрязва през втората година по време на цъфтеж. Младите клонки с листата и цветовете се изсушават на сянка и на проветриво място. От 100 кв. м може да получите 120 до 150 кг свежа надземна маса.