Брезата с право е едно от любимите дървета. Грациозният й растеж се подчертава от ефектната кора, която обикновено (но невинаги) е бяла. Жълтеникавите мъжки и зеленикавите женски реси се появяват напролет - листата са сърцевидни и с назъбени краища. Всички брези са много издръжливи и виреят в най-различни почви, но трябва да помните, че са плиткокоренни. Не ги садете плитко и при продължително засушаване ги поливайте.
Сортове: Плачещата бреза (В. pendula) е известна на всички - висока (до 10 м), с провиснали клонки и бяла белеща се кора. Интересни сортаве са Youngii (по-компактна, клонките й докосват земята), Tristis (висока и тясна, с увиснали клонки), Purpurea (пурпурни листа и клонки), Fastigiata (колоновидна, идеална за малки градини) и шведският сорт Dalecarlica (дълбоко нарязани перести листа). В. albosinensis septentrionalis е с червено-оранжева лющеща се кора, а кората на В. ermanii е червено-кафява.
Място и почва: Всякаква почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито през пролетта.
Зюмбюлите са растения с много качества - спретнати са, цъфтят дълго, миришат хубаво и ги има в много багри. Но въпреки това отстъпват по популярност на лалетата, нарцисите и минзухарите. При повечето ...
Повечето от отглежданите в стаите растения са известни и красиви. Бовиеята не е нито едното, нито другото – тя се среща рядко и е само много оригинална. Голямата луковица, която се показва на повърхно...
Едно от най-известните пролетни растения. Стъблата са изправени, листата - лентовидни, а отклонените надолу цветове са камбанковидни или звездовидни, в синя или виолетова багра. Не всички сцили си при...
Един от най-хубавите храсти с големи лъскави плодчета през зимата. На височина достига 60 см, разпростира се и образува голям храсталак. Малките лъскави листа са твърди и бодливи, а кремавобелите цвет...
Стенотафрум