Брезата с право е едно от любимите дървета. Грациозният й растеж се подчертава от ефектната кора, която обикновено (но невинаги) е бяла. Жълтеникавите мъжки и зеленикавите женски реси се появяват напролет - листата са сърцевидни и с назъбени краища. Всички брези са много издръжливи и виреят в най-различни почви, но трябва да помните, че са плиткокоренни. Не ги садете плитко и при продължително засушаване ги поливайте.
Сортове: Плачещата бреза (В. pendula) е известна на всички - висока (до 10 м), с провиснали клонки и бяла белеща се кора. Интересни сортаве са Youngii (по-компактна, клонките й докосват земята), Tristis (висока и тясна, с увиснали клонки), Purpurea (пурпурни листа и клонки), Fastigiata (колоновидна, идеална за малки градини) и шведският сорт Dalecarlica (дълбоко нарязани перести листа). В. albosinensis septentrionalis е с червено-оранжева лющеща се кора, а кората на В. ermanii е червено-кафява.
Място и почва: Всякаква почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито през пролетта.
Има алиуми джуджета за алпинеума и високи алиуми за бордюра. Съцветията издържат около месец и повечето видове се отглеждат лесно, но не са популярни. Може би причината е в силната лучена миризма, но ...
Това луковично растение принадлежи към семейството на ирисите. Използвайте го в средата на бордюра, където миниатюрните му, подобни на гладиоли цветове, ще освежат мястото в края на сезона. Шизостилис...
От няколкото жълти маргаритки, подходящи за цветния бордюр, хелиопсисът е с три предимства. Храстовидните растения са гъстостъблени, не трябва да се вадят и разделят на всеки няколко години, а и цвето...
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...