Брезата с право е едно от любимите дървета. Грациозният й растеж се подчертава от ефектната кора, която обикновено (но невинаги) е бяла. Жълтеникавите мъжки и зеленикавите женски реси се появяват напролет - листата са сърцевидни и с назъбени краища. Всички брези са много издръжливи и виреят в най-различни почви, но трябва да помните, че са плиткокоренни. Не ги садете плитко и при продължително засушаване ги поливайте.
Сортове: Плачещата бреза (В. pendula) е известна на всички - висока (до 10 м), с провиснали клонки и бяла белеща се кора. Интересни сортаве са Youngii (по-компактна, клонките й докосват земята), Tristis (висока и тясна, с увиснали клонки), Purpurea (пурпурни листа и клонки), Fastigiata (колоновидна, идеална за малки градини) и шведският сорт Dalecarlica (дълбоко нарязани перести листа). В. albosinensis septentrionalis е с червено-оранжева лющеща се кора, а кората на В. ermanii е червено-кафява.
Място и почва: Всякаква почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито през пролетта.
Наричат го още спанаково цвекло, защото листата му се използват като спанака. Те са богати на витамини и минерални соли, както и на белтъчни вещева. Манголдът (Beta vulgaris sulsp. cicls Garke) е дв...
Чойзията е един от кандидатите за титлата „идеален градински храст" - спретнат и овален, добре покрит с лъскави вечнозелени листа. Белите звездовидни цветове се появяват главно през май, а след т...
Повечето видове от тази група са деликатни за отглеждане на открито, но A. macrophylla е доста издръжлива. Цветовете й са с любопитна, характерна за аристолохиите форма, но не са красиви. Този катерли...
Към края на лятото хелениумът обагря в червено и жълто цветния бордюр. Всяко голямо, маргаритопо-добно съцветие е с ясно изразен централен диск. Стъблото е изправено, дълго около 60 см-1,5 м. На откри...
Котонеастер