На Хавайските острови хибискусът се нарича “цветето на прекрасните жени”. Местните момичета често се кичат с ярките цветове на китайската роза. Още в началото на 18 в. Хибискусът е красял няколко ботанически градини в Западна Европа.
Както може да се разбере по името, това растение е родом от субтропиците на Южен Китай. Този вечно зелен храст или малко дръвче достигадо 3 м височина. Има блестящи тъмно елени листа. Китайската роза, която е любимка на много цветари се отличава с бърз растеж и продължително цъфтене. На светли, слънчеви прозорци тази роза цъфти от пролет до късна есен. Цветовете са едри, 10 - 13 см в диаметър, стоят на стъблото само ден, но за сметка на това растението е покрито с множество пъпки, които се разтварят постоянно. Хибискусът цъфти в бяло, жълто, сладко - розово до тъмно - червено.
Китайската роза не е особено притенциозна към условията на живот. Най-много цъфти обаче, когато е разположена до добре осветен от слънцето прозорец. Някой любители цветари успяват да я прилъжат да цъфне и на северен прозорец, но това става по-рядко. Лятото може да се изкара навън, но на място, където е предпазено от вятър и дъжд.
В началото на вегитационния период до средата на септември е нужно всяка седмица хибискусът да се подхранва с органически и минерални порове. През август се намалява азотното подхранване. През зимата поливките се намаляват, а подхранването се спира. През цялата година трябва да се следи за влажността на въздуха. Растението не обича сухия въздух. Оптималната температура за зимния период е около 15 градуса.
Китайската роза се размножава през пролетта и ли лятото чрез резник. Клончето трябва да се потопи в почвата и да се държи при температура 20 - 25 градуса. Докато се вкорени резника трябва да се покрие със стъклен буркан.
Хубаво е веднъж годишно растенията да се пресаждат и едновременно с това да се окастрят, като по този начин се стимулира появяването на повече млади пъпки, по които се разполагат цветовете. При повече търпение хибискусът може да се оформи като храст или малко дръвче. Възрастните растения се присаждат при необходимост. Ако цветето е станало много голямо и пирсаждането му е доста трудно, достатъчно е ежегодно да се подменя горната част от почвата с нова по-хранителна смеска.
Тайните на успеха
Почва: Към стандартната пръст за саксийни растения прибавете шепа пясък и шепа торф. Почвата трябва да е винаги влажна.
Вода: Един месец преди цъфтежа, когато се появят пъпките, поливането става по-често.
Торене: От март до октомври се добавя течна тор към водата за поливане. Желателно е да подберете тор, подходяща за цъфтящо растение.
Температура: Умерена, през зимата не по-ниска от 12 градуса. Пазете розата от студ и прекалена жега.
Малко растения могат да се сравняват с хелиантемума по изобилие от дълготрайни бели, жълти, розови, оранжеви или червени цветове през лятото. Всеки цвят живее само ден-два, но непрекъснато се появяват...
Не може да сбъркате цъфналия ерингиум. Листата са като на магарешкия бодил, а разклоняващите се стъбла са синкави. Всяко съцветие е формирано от няколко сенника - получава се сложна плетка от бодли. Р...
Необичайна роднина на вейгелата - по-висока е и мнозина я смятат за по-хубава. Дипелтата е издръжлива и може да достигне височина над 3,5 м. Листата са дълги и заострени. В края на пролетта се появява...
Кадифените листа са с пурпурен оттенък и сребристи жилки. Цветовете са тръбести, дълги 5 см, разширени на върха, с полегнали дялове. Стъблата се стелят грациозно и това прави растението подходящо за в...