Бодливото грозде е известно още с името немско или цариградско грозде. В нашата страна се отглежда предимно от любителите овощари. Плодовете на бодливото грозде по съдържание на витамини отстъпват само на касиса. Те съдържат много минерални соли и други вещества и са много полезни при някои стомашно-чревни заболявания, анемии, бъбречни болести и др. Захарозата в плодовете е в по-голямо количество, в сравнение с другите ягодоплодни култури, плодовете на бодливото грозде са най-калорични.
Цветът на плодовете може да е различен при различните сортове - червен, червеновиолетов, зелен, жълт и белезникав.
Плодовете на това растение могат да се използват за преработка в различна степен на зрялост. Издържат добре на транспорт и могат да се съхраняват 7-8 дни. Наличието на бодли затруднява до известна степен беритбата. Зреят от средата на юни до края на юли.
Бодливото грозде е многогодишен храст, образуван от различни по възраст стъбла. Височината е в зависимост от сорта и почвено-климатичните условия и достига от 0,50 до 1,5 метра. Кореновата система е по-добре развита в сравнение с касиса. Продължителността на живота е около 20-30 години, но след 10-15 години добивите и качествата на плодовете силно намаляват. Подобно на френското грозде и при бодливото плододаването е най-добро върху младите стъбла до 4-5 годишна възраст. Това налага редовно да се премахват застарелите стъбла и да се подменят с нови, които ежегодно израстват от основата на храста и от подземното стъбло.
Бодливото грозде е по-слабо студоустойчиво от касиса и през зимата издържа най-много до минус 28°С, а когато не е добре запасено измръзва и при минус 24-25°С. Не понася екстремните летни горещини и засушавания, но е сравнително по-сухоустойчиво от касиса. По отношение на почвите не е много взискателно, но най-подходящи са по-леките почви, добре запасенис хранителни вещества, със средно кисела до алкална рекация. Не бива да се отглежда на открити и ветровити места и в ниските затворени котловини, където има възможност от измръзване.
Размножаването със зрели и зелени резници е доста трудно и затова се прилага вкореняването на хоризонтални или вертикални отводи. Когато насаждението ще се изкоренява, размножаването може да стане и чрез разделяне на храста.
Засаждането е най-добре да се извърши през есента и по изключение рано напролет. Подходящите разстояния на засаждане в дворните места са 0,8-1 м в реда и 1,5-2 м между редовете.
Резитбата е едно от най-важните мероприятия при отглеждането на бодливото грозде. До към шестата - седмата година се извършва резитба за формиране на храста, като всяка година се оставят по 3-4 нови издънки и при окончателното му изграждане трябва да има 18-20 разновъзрастни стъбла. По-нататък при резитбите за плододаване всяка година се премахват сухите счупените, полегналите и най-старите стъбла и се оставят нови техни заместници.
У нас са разпространени 4-5 сорта бодливо грозде, които се самоопрашват. В градината може да се засажда и само един сорт. Когато има повече сортове, опрашването и оплождането е по-ефективно.
Урзинията е пъстра южноафриканска маргаритка, която цъфти в средата на лятото и е подходяща за слънчева леха или бордюр. Съцветията са големи и не се затварят бързо при лошо време, но въпреки това урз...
Саксийните далии са хибриди на Д. вариабилис. Достигат височина 30 см и в каталозите за семена се предлагат като далии за лехи. Сред сортовете са Figaro и Rigoleto. Съществува голямо разнообразие от...
Всички познават цветарските фрезии - едни от предпочитаните за букети цветя. По-малко известни са градинските фрезии, подходящи за слънчева градина със завет. Цветовете са ароматни, но за съжаление ко...
Това катерливо цвете расте бързо. През лятото се появяват гроздове от малки тръбести цветове в жълто, розово или червено. За съжаление студовете унищожават стъблата, затова обикновено се отглежда като...