Райската ябълка, или както е известна още като хурма, е разпространена у нас в дворовете по Черноморското крайбрежие и по-ограничено в някои източни и южни райони на страната. Отглежда се заради едрите, красиви, вкусни и богати с хранителни вещества плодове.
Плодовете съдържат захари (до 25%), пектин, органични киселини,каротин и много витамини и се използват както за консумация в прясно състояние, така и за сушене и за преработка в сладка, желета, пестил и спиртни напитки. Пектинът им придава тръпчивия вкус, Плодовете имат лечебно действие при заболяване от скорбут, при малокръвие, базедова болест, при стомашно-чревни заболявания, при заздравяване на венците и др.
Биологични особености
Райската ябълка е много красиво декоративно растение със жълто- оранжевите си плодове и едрите си пурпурночервени листа.
Тя плододава редовно и обилно, като от едно дърво могат да се получат до 200 кг плодове. Плододаването започва към третата - четвъртата година, а животът и достига до 100-200 и повече години. Основната част от сортовете са двудомни, но има и еднодомни, които образуват три типа цветове - мъжки, женски и двуполови. Женските растения имат само женски цветове, а мъжките - около 10% женски, от които се получава малък добив.
Цъфтежът при нашите условия протича от средата на май до началото на юни. Райската ябълка може да образува и безсеменни (партенокарпни) плодове, без опрашване, но по-високи добиви се получават, когато в насаждението има и единични дървета с мъжки цветове. Плодовете са с различна големина и форма, със светлозелена кожица до началото на узряването, след което стават светло жълти до оранжевочервени
Изисквания към климата и почвата
Едно от най-студоустойчивите субтропични растения, които се отглеждат у нас, е райската ябълка. В това отношение тя превъзхожда смокинята, дафина и нара. През зимата издържа на температури до минус 18-20°С. Поради късния цъфтеж не страда от късните зимни и от повратните пролетни студове. Младите растения до тригодишна възраст са по-чувствителни към ниските температури и затова е желателно да се обвиват през зимата с хартия или други материали, като под тях се поставят пръчки от камъш, бамбук и други, за да се осигури въздушна възглавница.
Понася задоволително атмосферното засушаване, но е доста чувствителна към почвената суша и в райони с недостатъчно валежи трябва да се отглежда при поливни условия.
Към почвата не е много взискателна, но не трябва да се засажда на много леки и песъчливи почви.
Размножаване на райската ябълка
Райската ябълка се размножава главно чрез присаждане, като се използват подложки от различни нейни разновидности. Окулирането се извършва на спяща или на будна пъпка, като присаждането се извършва колкото е възможно по-ниско до кореновата шийка. Прерасналите подложки и по-възрастните растения могат да се присаждат и на калем през пролетта.
Грижи за насажденията
Засажда се както през есента, така и през пролетта, което е за предпочитане, но не по-късно от средата на март. При по-големи насаждения разстоянията на засаждане са 5 на 5 до 5 на 6 метра. За да се осигури опрашване е необходимо да се засадят до 10% мъжки растения.
Короните се формират по общоприетите принципи, като през плододаващия период трябва да се провеждат редовни резитби за плододаване.
С беритбата на плодовете не трябва да се избързва. Колкото по-дълго стоят на дървото, толкова по-вкусни стават за ядене в прясно състояние. Те не се повреждат от леки есенни слани. При замръзване плодовете запазват вкусовите си качества. Ранните сортове започват да зреят през октомври, а късните могат да се берат и през декември. Беритбата на райската ябълка, както и на нара, трябва да става много внимателно, като с ножица дръжката се реже до чашката. Плодовете без дръжки загниват много бързо. С дръжки могат да се съхраняват продължително време в тъмно, хладно и средно високо помещение.
Плодовете на къпината имат привлекателен външен вид и са с много добри хранителни, вкусови, диетични и лечебни свойства. Пресните плодове и продуктите от тяхната преработка имат много благоприятно вли...
Това е разновидност на цветното зеле. Развива стъбло от 20 до 70 см, на върха на което се образува глава, подобна на главата на цветното зеле, по-дребна (8-10 см) или по-едра 20-28 см. Тя може да бъде...
Кресът все още не навлязъл зеленчук в българската зеленчукова градина, но става все по-широко известен на консуматорите. Отглежда се заради младите му листа, които се добавят към салати, използват се ...
Японската аралия, или както е известна – фатсия,отдавна е призната за лидер сред листнодекоративните стайни растения. При нашите условия тя представлява бързорастящо дървовидно храстче, което достига ...