Растения » Босилек

 Босилек

Свежите и сухи листа и цветовете, цели и смлени, се използват поради неповторимия си аромат като подправка в приготвянето на разнообразни ястия от домати, сирене, гъби, риба и консерви от зеленчуци (краставици и домати), на колбаси, за салати, майонези и др. Съчетава се много добре с чесън, а сосът “винегрет” не става без него. Сухите листа, стрити на прах, се използват за смесена подправка с черен пипер. Най-често босилекът се използва в италианската кухня.
Това ароматично растение е пренесено в Европа през ХVІ в от Индия. То е познато от дълбока древност и са му приписвали чудодейни свойства. Някои римляни са вярвали , че който го консумира, става красавец, а други народи са давали китка босилек в знак на любов. Днес той е растение, което се отглежда в цяла Европа, Америка и Азия и е неоценима подправка. Дължи се на ценните съставки, но най-вече на етеричното масло (0,2-0,3%), което се намира в листата и семената на растението и съдържа евгенол, метилхавикол, цинеол, линалол и др.

Устройство

Босилекът (Ocimum basilicum) е едногодишно растение. Стъблото е четириръбесто, в основата голо, а към върха овласено, зелено с червен оттенък, достига височина до 70 см, силно разклонено. Листата са яйцевидни, с назъбен външен ръб, с къси дръжки. Дребните бели или розови тръбести цветчета са групирани по много на върха на всяко разклонение. Семената са много, матови или черни . Създаден е сорт Тракия, който заменя местната форма.

Изисквания

Босилекът е взискателен към топлината. Семената му поникват при температура от 20 до 30 градуса, а ако тя спадне до 10 градуса, кълновете ще загинат. Без светлина също не може, а е необходимо да получава и редовно необходимата му влага. Изисква рохкава и богата почва. Затова се избират за отглеждането му структурни и плодородни почви. С основната обработка на почвата се внасят за 100 кв. м около 200-250 кг добре разложен оборски тор, 4-5 кг суперфосфат и 2-2,5 кг калиев сулфат.

Размножаване

Рано напролет се засяват семената – за 100 кв.м са нужни 50-70 г семена, ако се сее директно. Сее се редово на разстояние 20 см между редовете или лентово при схема 50+20 см. Често се прибягва до отглеждане с предварително произведен разсад. Тогава семената се засяват в началото на март, а растенията се разсаждат през май, когато са достигнали вече 10-12 см височина и имат 5-6 листа. Преди да се разсадят или през вегетацията растенията се подхранват с амониева селитра – 2 кг/100 кв. м. Засажда се на разстояние 60х30 см.

Грижите

През вегетацията растенията изискват да се поддържа почвата чиста от плевели, редовно да се окопава, подхранва и полива при засушаване. Изрязването на листата за подправка става, когато са оформени растенията, преди цъфтеж. Изрязаните стъбла и клонки със свежи листа се завързват на връзки и се изсушават на сянка и на проветриво място. Свежите листа се запазват и като се замразят. След като растенията прецъфтят, листата започнат да жълтеят и губят част от качествата си, затова не трябва да се изчаква, когато листата са за подправка. За получаване на етерично масло или суха маса се прибират целите растения във фаза цъфтеж. Когато се събира за семена, прибирането става, когато семената от първите разклонения станат кафяви, защото всички семена не зреят по-едно и също време.

В домашна обстановка

Някои домакини желаят да имат подръка от ароматното и полезно растение. Тогава и сандъчетата могат да помогнат. На балкона или даже в хола може да расте, да служи и радва босилекът. Той е и декоративен. Така че рано напролет, ако имате семенца, засейте ги в саксийка. Те ще поникнат, ако температурата е поне 13 градуса. А след като растенийцата са вече с 3-4 листа, може да ги разсадите в сандъчета или направо в лехата. Предложете им добра почвена смес – чимовка, пясък и прегорял оборски тор. В сандъчетата поставете не повече от 8 растения, после ги полейте и поддържайте почвената смес, докато се прихванат, винаги влажна. И след това не ги оставяйте жадни.

Автор: Донка Петкова

Представяме Ви:

Геогенантус

Като стайно растение се предлага само видът Г. ундатус. Компактно растение, което рядко надвишава 30 см. Стъблата не са разклонени, листата са тъмнозелени със сребристи ивици. През лятото геогенанту...

Морина

Необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозр...

Хабрантус

Роднина е на хипеаструма, но не е взел нищо от величието на ефектния си братовчед. По-скоро прилича на минзухар. Цветът е разположен под ъгъл. Двата вида, които може да се отглеждат на открито, ще нам...

Семпервивум

Семпервивумът е стар любимец за отглеждане на открито и закрито. Много е издръжлив – липсата на грижи не му пречи, не трябва само да се преполива, да не се подхранва често и да не се пресажда, ако то...

Начало