Майорана

Ароматната подправка, любимка на много европейски страни (Франция, Италия, Германия), е малко позната у нас. Свежите или изсушени листа и клонки са желани за салати, супи, рибни или зеленчукови консерви, сладкиши и колбаси, за чай, ароматизиране на вина и др. Подходяща е за ястия от грах, зелен фасул, леща, кисело зеле, кайма, плънка на пиле и заек. Гърците подправяли виното с билката за любовна сила. Тя е предпочитана заради надземната част, която съдържа етерично масло със специфичен приятен аромат. Листата съдържат витамини – С, каротин, рутин и ценни минерални соли.

Устройство

Майораната (Majorana hortensis) е многогодишно растение. За зеленчукова подправка се отглежда като едногодишна култура. Коренът е силно разклонен, не прониква на голяма дълбочина. Стъблото е високо 30-50 см, разклонено в основата. Листата са с дръжки, овласени, продълговати, цветовете са бели или червеникави, събрани в съцветия разклонена метлица.

Изисквания

Майораната е топлолюбива и в ранните стадии на развитието си е чувствителна даже и към неголеми студове. Затова в по-северните райони на Европа се отглежда чрез разсад, но в по-топлите - чрез директна сеитба. Семената никнат при 20-25 градуса. Тя е и силно светлолюбива, не понася засенчване. Сравнително сухоустойчива е, но през първия период от развитието си е чувствителна към влажността. Особено взискателна е към хранителните вещества. Развива се добре на пропускливи, богати с хранителни вещества почви, както и на наносни. Чувства се нормално и на черноземни и на глинесто-песъчливи, ако са структурни и не задържат вода. Много добре реагира на торене и то да е пълно органо-минерално. Оборският тор да се внася на предшественика, а минералните торове на нея. Добри предшественици са торените окопни култури.

Размножаване

Майораната се размножава чрез директна сеитба и чрез предварително отгледан разсад. Директната сеитба изисква топъл район, както и много добре подготвена и загладена почва, тъй като семената са много дребни и трябва да попаднат на плитко - не повече от 0,5 см. И след като поникне, майораната расте бавно.
При нашите условия за предпочитане е размножаването да стане чрез предварително отгледан разсад. Може да се използват различни култивационни съоръжения. В парниците семената се засяват на редове или разпръснато през март. На 1 кв. м стигат 1,5-2 г семена, а за 100 кв. м насаждение – 1 до 1,5 кв.м. Семената се покриват с пресят много добре разложен оборски тор. Когато растенията достигнат височина 4-5 см, е добре да започнат да се закаляват, за да отидат на постоянно място. Трябва да са високи 6-7 см и с разклонено стъбло.
В края на април и началото на май мястото се набраздява. Междуредовото разстояние трябва да е 40 см, но може в по-малките площи да бъде и на 30-35 см, а между растенията – 10-13 см. За разсад се засява и през май в студени парници и в открити лехи, но тогава на постоянно място отива през юли. След разсаждането, като минат 10-12 дни, ако има изгубени растения, се подсаждат.

Грижите

Грижите през вегетацията се състоят в редовна обработка на почвата, унищожаване на плевелите и при нужда се полива. В края на май растенията се подхранват с амониева селитра, а след прибиране на реколтата – отново, за да се осигури втора реколта.Прибира се преди цъфтежа. От 100 кв.м се получава 100-150 кг зелена маса или 10-15 кг суха ронена майорана.