С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Кремоподобни цветове и тревисти листа - подходящо цвете за открито място с дървета, за натурализиране в тревисто място или за засаждане в предната част на бордюра. Намира се изключително трудно. Ризом...
Растението не се среща често, но е подходящо за сенчест и богат с хумус бордюр или алпинеум, ако почвата е кисела. Член е на семейство Лилиеви и се разпростира с помощта на подземни ризоми. Лъскавите ...
Това катерливо цвете расте бързо. През лятото се появяват гроздове от малки тръбести цветове в жълто, розово или червено. За съжаление студовете унищожават стъблата, затова обикновено се отглежда като...
Растението се нуждае от повече място - не само че достига човешки ръст, но и подземните му органи се разпростират много. Подходящо е за задната част на голям цветен бордюр. Може да се използва и като ...
Полигонум