С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
У нас боровинката е разпространена като диворастящо растение в горските масиви. Културната боровинка се отглежда много ограничено от любителите овощари и е почти непозната като овощно растение. Интере...
Алабашът (Brassica oleracea var. gongylodes L) е много близък роднина на главестото зеле и като него е двегодишно растение. Първата година образува късо надебелено стъбло – стъблеплод, заради който се...
Истинско кафеено дърво (Кофея арабика) може да се отглежда при стайни условия и след няколко години да цъфти. Разновидността nana е по-малка, но зацъфтява по-скоро. Ако очаквате привлекателен храст ...
Чойзията е един от кандидатите за титлата „идеален градински храст" - спретнат и овален, добре покрит с лъскави вечнозелени листа. Белите звездовидни цветове се появяват главно през май, а след т...
Тцуга