С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Има едногодишни хелихризуми с „вечни" цветове и многогодишни джуджета за алпинеума. Едногодишните приличат на кичести маргаритки. Истинските цветове са само в центъра, а най-ефектни са заобикалящ...
Има два вида, които са издръжливи увивни растения. Листата им опадват през зимата. A. chinensis c лекота ще покрие старо дърво или голяма стена с огромните си зелени листа. A. kolomikta е по-малк...
Южна Африка е дарила на цветарите безброй прекрасни любимци. Много от тях се отнасят към сукулентите – растения, натрупващи в органите си вода, която изразходват извънредно икономично, за да оцелеят в...
Младите листенца, макар и с горчив аромат, са ценна подправка. В някои европейски страни не могат без розмарин, особено италианците за блюдата със спагети и пържената риба. Използва се и за супи, со...