С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Тесните, бодливи по края листа много приличат на тези на ананаса и са разположени спирално по стъблото. Панданусът нараства бавно, но по-късно започва да прилича на палма, висока метър и повече, със с...
Храстовидно деликатно многогодишно растение, което се отглежда като полуиздръжливо едногодишно. Броят на сортовете е силно ограничен. Отделните цветове са дребни, но образуваните от тях съцветия - гол...
Мушкатото от семейство Здравецови (Geraniaceae) произхожда от Южна Африка. Името му идва от гръцката дума pelagros, която означава щъркел, и е свързано с формата на плодовете. Родът включва около 280 ...
Ново за 90-те години растение с оплитащо езика латинско название. Предлага се като стайно, но всъщност е доста голям храст, който би бил много по-доволен в остъклената градина, а не в дневната. Восъчн...