С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
К. розеус има бели, бледолилави или розови цветове с тъмно гърло. Компактен е, а листата имат бледа средна жилка. Ако искате да видите как изглежда растението, отгледайте го от семе. По магазините с...
У нас той слабо познат, но в страните от Западна Европа и особено в Италия и Франция се цени много като деликатесен зеленчук. За храна се използват предимно младите недоразвити съцветия, наричани в п...
Необикновено многогодишно, подходящо за средата или задната част на бордюра - перестите цъфтящи класове се появяват в края на лятото или есента над дълбоко нарязаните листа. Има специфични изисквания ...
Трудно е да се представим друго растение, което да притежава феноменалната непретенциозност и издръжливост на това цвете. Аспидистрата (Aspidistra elatior) от семейство Лилиеви произхожда от Източна А...
Сциадопитис