С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Раулията е истинско почвопокривно растение, по време на цъфтеж не надвишава 1 см височина. Дребните листа и цветове създават чудесна покривка, особено подходяща за място, където са били засадени луков...
Странно е, че обикновеният шибой, който цъфти само месец-два, е толкова известен, а многогодишният му братовчед, който цъфти девет месеца в годината, се среща рядко. Има много видове и сортове, високи...
Напролет може да ги видите навсякъде - по прозоречните первази, в малки и в големи градини, натурализирани в тревисти морави или в близост до дървета. В средностатистическата градина растат повече нар...
Литоспермумът (литодора) е почвопокривно растение със стелещи се стъбла, покрити с тесни листа. Сините фуниевидни цветове на най-популярния вид са от най-ярките в алпинеума. Обича слънце и богата с ху...
Рус