С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Растението прилича на гладиола, цъфти с ароматни цветове наесен, когато повечето луковични вече са прецъфтели, но не е за всеки. Не е издръжливо; кормусите трябва да се извадят преди застудяване и да ...
У нас той слабо познат, но в страните от Западна Европа и особено в Италия и Франция се цени много като деликатесен зеленчук. За храна се използват предимно младите недоразвити съцветия, наричани в п...
Кротонът, известен още като кодиеум, е вечнозелен храст. В родината си, джунглите на Югоизточна Азия, той достига впечатляващи размери – до 3-4 м на височина. В стайни условия рядко надхвърля 50-70 см...
Главната забележителност на стрептосолена са големите съцветия с портокалова багра, които се появяват на върха на всяко разклонение през пролетта или лятото. Стъблата се нуждаят от някаква подпора – м...
Аристолохия