С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Когато не цъфти, този храст изглежда доста необичайно. Високите бамбукоподобни стъбла са с восъчно покритие. Не издържат на силните студове, но напролет от основата лесно израстват нови. След дребните...
Нотофагусът (буквален превод „фалшив бук") добива все по-голяма популярност при озеленяване на улици - расте бързо, но не надвишава 12 м. Плодчетата приличат на малки букови жълъди, но листата не са к...
Преди време колутеята е била популярно растение поради бързия си растеж и способността да вирее в бедна почва. Цветовете са дребни и не особено многобройни, но се появяват от юни до октомври. Най-хара...
Цветовете са полускрити сред изящните листа. Освен класическото синьо има и многобройни комбинации. Нигелата не е капризна, но цъфти кратко. Преди засяване добавете компост и отстранявайте мъртвите цв...
Пеония (дървесен божур)