С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Има храстовидни абутилони като А. сунтенсе, които са достатъчно издръжливи, за да се отглеждат като многогодишни до слънчева стена. За цветната леха абутилонът се отглежда от семена, за да се изп...
Клейерата заслужава да е по-популярна, защото се гледа лесно и не е чувствителна при промяна в условията – не й опадват листата (както на други пъстролистни храсти). Расте бавно и ако от време на врем...
Ефектно растение, подходящо за центъра на леха със строги форми или разположено самостоятелно в контейнер. Дългите 45 см реси, съставени от дребни цветове, се появяват между юли и септември. Използвай...
Увисналите камбанковидни цветове се появяват на дълги дръжки над пъстрите кадифени листа през есента. Смитиантата се гледа трудно в стайни условия – има нужда от топлината и влагата на остъклената гра...
Ниса