С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Големите листа на този храст, които приличат на палмови, стават оранжеви, червени или пурпурни наесен. Цветовете са незначителни, но в края на 4 лятото женските растения се украсяват с 15-сантиметрови...
На Хавайските острови хибискусът се нарича “цветето на прекрасните жени”. Местните момичета често се кичат с ярките цветове на китайската роза. Още в началото на 18 в. Хибискусът е красял няколко бота...
Тези растения образуват голяма и разнообразна група, в която има както плевели, така и градински растения. Градинските сортове са жизнени почвопокривни растения, които се разпростират бързо. Мястото и...
В областите с умерен климат и до стена с южно изложение или в по-топлите части на страната това растение може да се отглежда като вечнозелен цъфтящ храст, но най-често се третира като многогодишно и п...
Илекс (джел)