С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Титонията е подходяща за центъра на лехата или за задната част на бордюра. Съцветията й приличат на големи далии, но са леко ароматни, а и листата са различни. За високите сортове са необходими подпор...
Към края на лятото хелениумът обагря в червено и жълто цветния бордюр. Всяко голямо, маргаритопо-добно съцветие е с ясно изразен централен диск. Стъблото е изправено, дълго около 60 см-1,5 м. На откри...
Изключително рядко растение, но не се отглежда особено трудно. Смята се за едно от най-ефекните дребни луковични растения. На открито вирее само в област с умерен климат, в песъчлива почва с добри дре...
Спиреите са популярна група от бързорастящи храсти, които се гледат лесно и цъфтят обилно. Цъфтящите през пролетта видове са с дребни бели цветове, събрани в гроздове на извити стъбла. Цъфтящите през ...
Витис