С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Единствената вербена, позната на повечето градинари, е популярното растение за лехи, което през лятото се отглежда в лехи и контейнери. По-малко познати са бордюрните многогодишни вербени. Повечето от...
Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae). Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядк...
Пахирата от сем. Бомбаксови може да стане изискан растителен акцент във всеки интериор. Това растение обикновено се продава във вид на плитка от няколко екземпляра, засадени в една саксия, и наистина...
За повечето хора делфиниумът е кралят на цветния бордюр. Когато се отглежда от опитен градинар, класовете с големи цветове в бяло, синьо, розово или пурпурно над листатите стъбла се издигат високо над...
Бяла ела (абиес)