Седумите са нискорастящи, с разклонени стъбла и изобилие от месести листа, които са или цилиндрични, или лодковидни. Разбира се, има и изключения – С. преалтум е жизнен храст, висок 60 см, с лъскави листа, дълги 7 см. С. пахифилум е типичен и популярен седум – изправените и разклонени стъбла достигат около 30 см височина, а месестите листа са цилиндрични. Връхчетата са червени и затова лесно се различава от С. алантоидес (изцяло зелени листа, покрити със сивкави цветове) и от компактния С. рубротинктум (листата почервеняват на силна светлина). Видовете с лодковидни листа включват С. адолфии и С. белум. Звата стелещи се седума са по-различни. С. морганианум има 60-90 см дълги стъбла, изцяло покрити с цилиндрични листа. С. сиеболдии медиовариегатум е с тънки стъбла и прешленовидно разположени по 3 листа, всеки с диаметър 2 см, синьо-зелени, с кремава средна част. Като стайни се отглеждат предимно седуми, произхождащи от тропическите райони.
Тайни на успеха
Температура: През зимата около 10 градуса, през лятото – нормална.
Светлина: Силно слънчево греене.
Вода: През лятото умерено, през зимата – оскъдно поливане.
Влажност на въздуха: Нормална.
Размножаване: Чрез вкореняване на розетки, резници ил листа.
Хипоциртата произхожда от тропическите лесове на Коста Рика и Бразилия. Расте по клоните на дърветата, откъдето дългите й до 30-40 см гъвкави стъбла, плътно покрити с тъмнозелени листа, се спускат кат...
Нискорастящо почвопокривно растение, което се чувства прекрасно на влажно и хладно по краищата на бордюра или в алпинеума. Листата са перести, а ако условията са подходящи, дисковидните цветове се поя...
Подобно на калтата, камасията се чувства най-добре във влажна почва, но не понася продължителното подгизване през зимата. През лятото жилавите цветоносни класове цъфтят с многобройни звездовидни цвето...
Сребристите пъпки на катананхето се отварят, за да се появят маргаритоподобните съцветия (3,5 см) с ципести венчелистчета. Краищата на венчелистчетата са тъпи и назъбени. Като бордюрно растение има ня...
Полигонум