Копривка
^Colеus

Копривката е едно от любимите растения, които се кипрят по первазите на българските домове. Обичана е както заради ярко обагрените й листа, така и за изключителната й непретенциозност. Ботаническото й име идва от гръцката дума coleos, която значи ножница, а българското е свързано с формата на листата.
Копривките произхождат от тропиците на Азия и Африка и включват повече от 150 вида. Нашата любимка обаче е пристигнала от остров Ява под името Coleus blumei. От нея са създадени множество сортове с разнообразни багри и големини. Съчетани умело в подходящ съд, няколко такива сорта могат да съперничат и на най-изискания букет.
Копривките са много светлолюбиви. Трябва да ги настаняваме винаги на най-слънчево място, като ги защитаваме обаче от прегряване през лятото.
От март до септември не бива да пестим поливането. Водата трябва да е топла и мека, престояла поне няколко часа след наливането й от водопровода. Ако през този период допуснем пресушаване на пръстта, ще окапят повечето листа, а те са главното й украшение.
Копривката расте добре в богата и лека почва. През периода на активно нарастване не е излишно да се подхранва, но с много малки дози, за препоръчване с минерални торове за стайни цветя. Не бива да забравяме, че преди да подхраним, трябва обилно да сме полели растението с чиста вода.
Важна част от грижите за копривката е подрязването. Тъй като расте много бързо, растението губи не само интензивността на багрите си, но и голяма част от долните си листа. Затова в ранна пролет се налага подстригване. Оставя се само част от разклоненията с височина 5-7 см. При достатъчно топлина и редовно поливане ярките млади клонки се появяват бързо и образуват гъста корона. Ако през лятото копривката нарасне прекомерно, може спокойно да се подстриже пак.
Копривките цъфтят редовно и без проблеми, но цветовете в никакъв случай не допринасят за красотата им, затова се премахват с появата им. Интересно е да се отбележи, че постоянният стремеж на това растение да цъфне е свързан с недостига на хранителни вещества в почвата.
През зимата поради слабата светлина копривките губят част от красотата си, но с това можем да се справим с изкуствено осветяване. През този сезон е най-добре да ги държим при температура около 10-12 градуса и да ги поливаме оскъдно.
Размножаването е много лесно с резници, които се вкореняват без проблеми.
Страда от нападенията на белокрилката и акарите.

Тайните на успеха

Светлина: Ярката слънчева светлина е изключително полезна.
Вода: През пролетта и лятото се полива редовно и обилно, а приз зимата съвсем ограничено.
Влажност на въздуха: Растението е без претенции.
Подхранване: Само през лятото с много ниски дози.