Родът Пентас обитава тропическите области на Африка, Арабия и Мадагаскар. Към него принадлежат 30 вида, но в декоративното цветарство се използва само един – ланцетовидният пентас. Това е изкуствено създаден хибрид с дребни размери. Израства като ниско храстче, което не изисква друго оформяне, освен редовно премахване на прецъфтелите съцветия и прищипване на връхчетата на клонките, за да се създаде компактна форма. Най-добре е да не му се разрешава да израсте повече от 50 см на височина.
Пентасът е невзискателно растение, което с малко грижи цъфти продължително с бели, червени или люлякови цветове. Забележителен ефект се създава, когат в един съд се засадят няколко растения с различна багра. Така от ранна пролет почти до зимата ще се радваме на красивите ярки цветове.
За да имаме действително добре отгледано растение, трябва да го настаним на светло и проветриво място, където през зимата температурата не пада под 10 градуса, а най-добре е да е около 15-17 градуса. През лятото можем спокойно да го изнесем на балкона или в градината, защото пентасът не се бои от преките слънчеви лъчи, напротив, ако времето се задържи задълго мрачно, той видимо страда.
По време на цъфтежа и на активното нарастване почвата трябва да е винаги умерено влажна. Не бива да прекаляваме с водата, защото ще причиним пожълтяване на листата и окапване на цветовете. През зимата поливането се намалява, вода се дава само колкото растението да не изсъхне. Това растение трудно може да бъде уморено от жажда, при засушаване долните листа окапват, но бързо се заменят от нови.
Размножаването става с връхни резници, които лесно се вкореняват. Обикновено се прави през пролетта, но и през другите сезони се получават добри резултати. Можем да го размножим и със семена, които се засяват през пролетта при температура 16-18 градуса.
Добре е да се пресажда всяка пролет в нова почва, която трябва да е лека и въздухопроницаема.
По време на цъфтежа реагира много добре на подхранване с минерални торове веднъж на две седмици, но и без често торене се развива и цъфти обилно.
Тайните на успеха
Светлина: Нужно му е обилно слънчево греене, не изисква засенчване.
Вода: През времето на нарастване се полива умерено, а през зимата съвсем оскъдно.
Влажност на въздуха: Добре се приспособява към сухия въздух, но пулверизирането не е вредно.
Подхранване: Добре реагира на торене по време на растежа.
Роднина е на хипеаструма, но не е взел нищо от величието на ефектния си братовчед. По-скоро прилича на минзухар. Цветът е разположен под ъгъл. Двата вида, които може да се отглеждат на открито, ще нам...
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Тя се отглежда основно от любителите овощари в смесените овощни градини. Плодовете на дюлята имат грубо, тръпчиво и с каменисти обра...
Фотергилата не се намира лесно. Белите цветове, които приличат на четки за миене на шишета, се появяват през април преди листата. Те са по-скоро необичайни, отколкото ефектни. Големите листа през лято...