Растения » Валота

 Валота
Vallota purpurea

Валотата произхожда от Южна Африка и принадлежи към семейство Амарилисови. Това чудесно миниатюрно растение ще разнообрази есенната палитра на вашите стайни цветя. През август-октомври се появяват големите й до 8 см в диаметър цветове на валотата При изходния вид те са яркочервени, но са създадени сортове с бели, розови или с бяло “оченце” цветове. Макар че отстъпват по големина на хипеаструма, по красота те достойно му съперничат. Освен това валотата е толкова непретенциозна, че сякаш колкото по-малко грижи получава, толкова по-обилно цъфти От едрата луковица излизат тесни тъмнозелени листа с дължина до 30 см, а над тях се издига цветоносът, увенчан с 3-6 цвята. От другите представители на семейството валотата се отличава по пурпурната основа на листата и по начина на образуване на детките. При другите видове те разкъсват луковичната обвивка и се появяват в основата й, докато валотата образува специални “крачета”, които ги “изритват” към върха на луковицата. Оказалите се на повърхността луковички имат специални коренчета, които ги “вмъкват” в почвата. Тъй като са многочислени, трябва навреме да се отделят, за да не изтощават майчиното растение.
Валотата може с успех да се развива при всякакво изложение, стига да получава поне по 3-4 часа слънчево огряване. През лятото може да расте и на открито, но не бива да се вади от саксията, тъй като зле понася пресаждането. Вирее добре в смес от равни части градинска пръст листовка и пясък. Полива се умерено, като се изчаква пълното просъхване на почвата.
След прецъфтяването поливането се ограничава дотолкова, че да не изсъхнат листата. За зимата приберете цветето при температура 5-8 градуса в светло помещение. Ако нямате такава възможност, трябва да отмените сухия режим и да поливате, макар и много оскъдно.
Размножаването става много лесно с многочислените детки, а ако получите семена, те се сеят още през есента и поникват за около 3 седмици. Семенните растения започват да цъфтят след 3 години.
Колкото и да не обича пресаждането, то все пак трябва да става на 3-4 години, ако някаква крайна необходимост не го наложи по-скоро.

Тайните на успеха

Светлина: Обилно директно или разсеяно огряване.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата много оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото може да се подхрани няколко пъти.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Гинура

Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица... Интересното растение е п...

Парадизея

Кремоподобни цветове и тревисти листа - подходящо цвете за открито място с дървета, за натурализиране в тревисто място или за засаждане в предната част на бордюра. Намира се изключително трудно. Ризом...

Симфорикарпус

Обикновеният симфорикарпус расте буйно и не е капризен - вирее на ярко слънце или в гъста сянка под дърветата. Покрива големи площи в по-некултивираните части на градината. Големите бели плодчета се п...

Непета (коча билка)

Популярно сред градинарите като почвопокривно растение. Още повече го харесват котките, които обичат да се търкалят в ароматните му сивозелени листа. Вирее в песъчлива, камениста или варовита почва, н...

Начало