Валотата произхожда от Южна Африка и принадлежи към семейство Амарилисови. Това чудесно миниатюрно растение ще разнообрази есенната палитра на вашите стайни цветя. През август-октомври се появяват големите й до 8 см в диаметър цветове на валотата При изходния вид те са яркочервени, но са създадени сортове с бели, розови или с бяло “оченце” цветове. Макар че отстъпват по големина на хипеаструма, по красота те достойно му съперничат. Освен това валотата е толкова непретенциозна, че сякаш колкото по-малко грижи получава, толкова по-обилно цъфти От едрата луковица излизат тесни тъмнозелени листа с дължина до 30 см, а над тях се издига цветоносът, увенчан с 3-6 цвята. От другите представители на семейството валотата се отличава по пурпурната основа на листата и по начина на образуване на детките. При другите видове те разкъсват луковичната обвивка и се появяват в основата й, докато валотата образува специални “крачета”, които ги “изритват” към върха на луковицата. Оказалите се на повърхността луковички имат специални коренчета, които ги “вмъкват” в почвата. Тъй като са многочислени, трябва навреме да се отделят, за да не изтощават майчиното растение.
Валотата може с успех да се развива при всякакво изложение, стига да получава поне по 3-4 часа слънчево огряване. През лятото може да расте и на открито, но не бива да се вади от саксията, тъй като зле понася пресаждането. Вирее добре в смес от равни части градинска пръст листовка и пясък. Полива се умерено, като се изчаква пълното просъхване на почвата.
След прецъфтяването поливането се ограничава дотолкова, че да не изсъхнат листата. За зимата приберете цветето при температура 5-8 градуса в светло помещение. Ако нямате такава възможност, трябва да отмените сухия режим и да поливате, макар и много оскъдно.
Размножаването става много лесно с многочислените детки, а ако получите семена, те се сеят още през есента и поникват за около 3 седмици. Семенните растения започват да цъфтят след 3 години.
Колкото и да не обича пресаждането, то все пак трябва да става на 3-4 години, ако някаква крайна необходимост не го наложи по-скоро.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно директно или разсеяно огряване.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата много оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото може да се подхрани няколко пъти.
Цветовете му са толкова многобройни, че покриват листата. Четирите венчелистчета на всеки цвят са разположени по характерния за семейство Зелеви начин, но две от тях са дълги, а две - къси. Разположет...
Необикновено дълготрайно растение - ще го откриете в някои каталози, но не и в градинския център. Деликатно, подходящо само за области с умерен климат, но има два вида, които са сравнително издръжливи...
Обикновената мирта (М. communis) се отглежда в Европа от 400 години, но едва ли ще я намерите лесно. Проблемът е, че не е издръжлива. У нас се прибира в хладни помещения през зимата. Слад-кият аромат ...
Леко и ефирно цвете за задната част на бордюра. Стъблата са тънки, а цялото растение прилича на венериния косъм. Използва се при аранжиране на букети. Осигурете подпорки, а наесен отрежете стъблата. ...
Цинара