Това интересно растение, един от многобройните представители на семейство Миртови, е разпространено в тропиците и субтропиците на Южна Азия. Представено е от около 400 вида дребни вечнозелени дръвчета и храсти.
Названието си дължи на стреловидно заострените крайчета на венечните листа – на гръцки ardis – стрела.
Като стайно растение обикновено се отглежда Ardisia crenata – храстовидно растение с хоризонтално израстващи клонки. Листата са дълги около 6-12 см, последователни, на къси дръжки, ланцетовидни, на върха заострени, назъбени по краищата, кожести, на цвят тъмнозелени. Цъфти с бели с розови точки или чисто розови, петделни, с характерен приятен аромат цветчета. Те са събрани в красиви щитовидни съцветия, образуващи се по върховете на клонките или в пазвите на листата. Цъфтежът продължава през цялото лято – от юни до ноември. Декоративните си качества обаче ардизията дължи на своите плодове – дребни яркочервени ягодки, около 1 см в диаметър. Те узряват през зимата и тогава растението изглежда вълшебно.
Размножаването на ардизията става пред пролетта с връхни резници, въздушни отводи или чрез семена. Вкоренените растения се засаждат в богата почвена смес, съставена от две части листовка и една част торфена пръст с добавка на малко пясък. Съдовете трябва да имат много добър дренаж – на дъното им се слагат натрошени керамични парчета от саксии или керамзит, защото застоят на влага в пръстта води до загниване на корените. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а по-възрастните – веднъж на две-три години. Поливането е непрекъснато през цялата година, не се преовлажнява. През лятото растението се отблагодарява с обилен цъфтеж, ако се подхранва веднъж седмично.
Ардизията е светлолюбива, развива се добре на югоизточно или югозападно изложение. През зимата изисква висока температура – над 18 градуса, и висока въздушна влажност. През лятото е добре да се изнесе на балкона или на двора и да се разположи в сянката на по-високи растения. Много декоративно изглежда ардизията, отглеждана в голям аквариум или в стъклена витрина. Това е и сигурен начин растението да се предпази от опасните за него течения и от сухия въздух на помещенията.
Тайните на успеха
Светлина: Обича силна светлина, но без пряко слънчево огряване.
Вода: Целогодишно поддържане на умерена почвена влажност, без задържане на вода в съда.
Влажност на въздуха: Изисква много влажен въздух, особено през зимата, съчетан c висока температура.
Подхранване: Растението реагира благприятно на редовното лятно подхранване.
Не бихте могли да сбъркате тамарикса с който и да е друг храст. Когато цъфти, нежните листа се съчетават с перестите розови цветчета и се получава чудесен ефект. Въпреки външния си вид растението изоб...
Центрантусът се среща често. Не е капризно растение и има само две основни изисквания - слънчево място и влажна, но неподгизнала почва през зимата. Цъфти от началото на лятото до късна есен. Живее кра...
На пръв поглед младите чашевидни цветове приличат на цветовете на минзухара, но има разлика. Цветовете с лентовидни венчелистчета се отварят, преди да се появят листата (15 см дълги), увяхват в начало...
Обикновено пъпките се отварят чак привечер. Нежните, с копринен блясък цветове са едри и дисковидни; приличат на макове. Обичат слънцето и пясъка. Ако почвата е тежка и склонна към подгизване, енотера...