Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и ги оставете да се натурализират в алпинеум или тревисто място. Цветовете с по 6 венчелистчета са елегантно подредени над лентовидните листа.
Сортове: X. луцилие е най-често срещаният вид - височина 15-25 см, сади се през 7,5 см, цъфти през февруари - април. Всеки бледосин цвят има ясно изразен бял център. Сортът Alba е бял, a Pink Giant - розов. Най-големите цветове (3,5 см) са на X. гигантея. X. сардензис е със стандартни размери - сините цветове са с малко бяло „оченце".
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите през май. Пресадете веднага.
По-скоро любопитно, отколкото красиво растение. Големите листа се разпростират като ветрило, а едрите цветове имат характерните за семейството на арумите покривало (спата) и кочан (спадикс). Миризмата...
Това растение стана доста известно у нас чрез пазара на вносни зеленчуци, но макар да има и опити за организирано производство, все още си остава любителска култура. Много е ценно. Младите му летораст...
Групата Michaelmas засега е най-голямата и най-популярната в този род. Тя е особено податлива на брашнестата мана, която може да покрие цялото растение с бледосива плесен, ако лятото е сухо и горещо. ...
Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда мурая. Само императорът е да се радва на красивото растение с нежни и ароматни белоснежни цветове. Придворният етикет го е за...
Синчец (сцила)