Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и ги оставете да се натурализират в алпинеум или тревисто място. Цветовете с по 6 венчелистчета са елегантно подредени над лентовидните листа.
Сортове: X. луцилие е най-често срещаният вид - височина 15-25 см, сади се през 7,5 см, цъфти през февруари - април. Всеки бледосин цвят има ясно изразен бял център. Сортът Alba е бял, a Pink Giant - розов. Най-големите цветове (3,5 см) са на X. гигантея. X. сардензис е със стандартни размери - сините цветове са с малко бяло „оченце".
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите през май. Пресадете веднага.
Зебрината е близък родственик на традесканцията, но е по-пъстра. Листата са с отблясък, многобагрени отгоре и пурпурни отдолу. Горната им повърхност е зелена и сребриста, по края – розова (З. Пендула)...
Лигуларията има нужда от повече място, почва, която задържа влагата и някаква сянка. Големите, дълбоко нарязани листа покриват земята и „задушават" плевелите, а през лятото се появяват жълтите ил...
През лятото соланумът цъфти с дребни цветове, а през есента се появяват зелени плодчета, които променят баграта си с приближаването на зимата. Оранжевите или червени плодчета сред тъмнозелените листа ...
Асфоделусите имат високи заострени съцветия от бели или жълти звездовидни цветове. Растението е ефектно, но се намира трудно. Корените са грудко-или ризомоподобни. Засадете ги веднага щом ги намерите ...
Прунела (пришница)