Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и ги оставете да се натурализират в алпинеум или тревисто място. Цветовете с по 6 венчелистчета са елегантно подредени над лентовидните листа.
Сортове: X. луцилие е най-често срещаният вид - височина 15-25 см, сади се през 7,5 см, цъфти през февруари - април. Всеки бледосин цвят има ясно изразен бял център. Сортът Alba е бял, a Pink Giant - розов. Най-големите цветове (3,5 см) са на X. гигантея. X. сардензис е със стандартни размери - сините цветове са с малко бяло „оченце".
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите през май. Пресадете веднага.
Зокумът има нужда от голяма стая или остъклена градина. Ароматните цветове се появяват през лятото в съцветия над удълженоелипсовидните листа. Вдървенялото стъбло и сокът са отровни. Когато е голям, з...
Латинското наименование на този градински любимец е хеномелес, но растението е по-известно като японска дюля или цидония. Вирее във всякаква почва, на слънце и на сянка, а след пролетните цветове наес...
Има само един популярен вид - планински лавър, или храст калико (К. latifolia), който расте в диво състояние в Северна Америка. Когато не цъфти, може да го сбъркате с рододендрон. Пъпките приличат на ...
Лесно може да го сбъркате с кокичето. И двете растения се появяват рано напролет и имат увиснали цветове с шест бели венчелистчета. Но при леукоюма всички венчелистчета са еднакво дълги, а на връхчета...
Мускари (кукувиче грозде)