Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и ги оставете да се натурализират в алпинеум или тревисто място. Цветовете с по 6 венчелистчета са елегантно подредени над лентовидните листа.
Сортове: X. луцилие е най-често срещаният вид - височина 15-25 см, сади се през 7,5 см, цъфти през февруари - април. Всеки бледосин цвят има ясно изразен бял център. Сортът Alba е бял, a Pink Giant - розов. Най-големите цветове (3,5 см) са на X. гигантея. X. сардензис е със стандартни размери - сините цветове са с малко бяло „оченце".
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите през май. Пресадете веднага.
Тези растения са нискорастящи роднини на ешеверията. Г. парагвайензе има листа, дълги 5 см и стъбла, високи 7 см. Г. пахифилум е миниатюрно дръвче със стъбла, високи 2 см, и розетки около 2 см в диаме...
Рядко срещано многогодишно растение - ще трябва да потърсите специализиран снабдител или да засеете семена. Цъфтящите класове над ментоподобните листа имат спираловидно разположени качулати цветове. П...
Отглежда се за плодовете, наричани обикновено чушки, които се употребяват в зелено състояние пряко за приготвяне на различни ястия или след съхранение под формата на консервирани или замразени продукт...
Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла п...
Дигиталис (напръстник)