Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и ги оставете да се натурализират в алпинеум или тревисто място. Цветовете с по 6 венчелистчета са елегантно подредени над лентовидните листа.
Сортове: X. луцилие е най-често срещаният вид - височина 15-25 см, сади се през 7,5 см, цъфти през февруари - април. Всеки бледосин цвят има ясно изразен бял център. Сортът Alba е бял, a Pink Giant - розов. Най-големите цветове (3,5 см) са на X. гигантея. X. сардензис е със стандартни размери - сините цветове са с малко бяло „оченце".
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите през май. Пресадете веднага.
Цветовете са полускрити сред изящните листа. Освен класическото синьо има и многобройни комбинации. Нигелата не е капризна, но цъфти кратко. Преди засяване добавете компост и отстранявайте мъртвите цв...
Почвопокривно многогодишно растение, което цъфти на лека сянка под храсти и дървета. Отглежда се главно заради листата - кожести, сърцевидни или стреловидни. Те променят баграта си със смяната на сезо...
Още от древността са познавали хинапа, наречен още финал, джидживка. У нас това растение обаче има ограничено разпространение, макар че представлява интерес за любителите. Среща се в Южна България, по...
Ароматната подправка, любимка на много европейски страни (Франция, Италия, Германия), е малко позната у нас. Свежите или изсушени листа и клонки са желани за салати, супи, рибни или зеленчукови консе...
Агастахе