Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и ги оставете да се натурализират в алпинеум или тревисто място. Цветовете с по 6 венчелистчета са елегантно подредени над лентовидните листа.
Сортове: X. луцилие е най-често срещаният вид - височина 15-25 см, сади се през 7,5 см, цъфти през февруари - април. Всеки бледосин цвят има ясно изразен бял център. Сортът Alba е бял, a Pink Giant - розов. Най-големите цветове (3,5 см) са на X. гигантея. X. сардензис е със стандартни размери - сините цветове са с малко бяло „оченце".
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите през май. Пресадете веднага.
Има храстовидни абутилони като А. сунтенсе, които са достатъчно издръжливи, за да се отглеждат като многогодишни до слънчева стена. За цветната леха абутилонът се отглежда от семена, за да се изп...
Хамеципарисът е едно от най-известните вечнозелени дървета. Дори и в скромния градински център ще откриете над дузина сортове, а в специализираните разсадници броят им може да достигне сто. Предлагат ...
Този вечнозелен нисък храст е сред най-обичаните цветя, отглеждани в стая. Някой грижовни цветари успяват да оформят растението и като ниско широко разклонено дръвче. Цветето цъфти от декември до май....
Мазусът е почвопокривно растение, което не се среща често в справочниците по градинарство, но винаги може да го намерите в големите градински центрове. Стелещите се стъбла се разпростират бързо. Мазус...
Рутия