Пролетно растение, което обаче не се радва на известността на минзухара или кокичето. Хионодоксата е била непозната като градинско растение преди края на 19 век. Засадете луковиците в големи групи и ги оставете да се натурализират в алпинеум или тревисто място. Цветовете с по 6 венчелистчета са елегантно подредени над лентовидните листа.
Сортове: X. луцилие е най-често срещаният вид - височина 15-25 см, сади се през 7,5 см, цъфти през февруари - април. Всеки бледосин цвят има ясно изразен бял център. Сортът Alba е бял, a Pink Giant - розов. Най-големите цветове (3,5 см) са на X. гигантея. X. сардензис е със стандартни размери - сините цветове са с малко бяло „оченце".
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите през май. Пресадете веднага.
Празът е ценен източник на хранителни вещества, минерални соли и витамини. Те се намират главно в лъжливото стъбло, зароди което той се отглежда.Важна негова съставка е фосфорната киселина, необходима...
Ктенантето прилича на калатеята – и едните и другите са ефектни и трудни за отглеждане. Не понасят пряката слънчева светлина, температурите под 15°С , студената или твърда вода и подхранването след пр...
Коледничето е най-разпространеният кактус, макар че малцина знаят родството му с бодливите чеда на пустинята. Произхожда от влажните бразилски гори, където расте като епифит по стволовете и корените ...
Цветовете на скалната роза имат кратък живот, хартиевидните венчелистчета се отварят сутрин и опадват преди настъпването на нощта. Но през сезона на цъфтеж редовно се появяват нови пъпки, а храстът цъ...
Жълтичка (кореопсис)