Още един великолепен представител на пребогатата флора на Южна Африка. Родът включва 8 вида вечнозелени и листопадни полухрасти от семейство Сложноцветни. В родината си обитава сухите субтропични гори в предпланините и речните долини. Странното му име идва от латинското название на оловото – плумбум, защото се е считало, че помага при отравяне с олово.
Представлява вечнозелена разклонена лиана, с дълги, богато облистени клонки. Кората на възрастните клони е кафеникава, с продълговати бели ивици. Листата са последователни, яркозелени, яйцевидно продълговати с пригъпен връх. Цветовете са ясносини, по-рядко бели, събрани в големи чадърести съцвения, много приличат на цветовете на флокса. Цъфти обилно и продължително от март до октомври. При добро отглеждане растението може да достигне огромни размери, затова се нуждае от оформяне. Плумбагото може да се пусне да се катери по опора, да се увие по решетка или по тел. Тъй като стъблата са твърди и не много гъвкави, трябва да се извиват особено внимателно, радиусите на извивките трябва да са по-големи. Към опората трябва да се привързва или да се прикрепи по друг начин, защото самото растение не е увивно и няма нито шипове, нито мустаци, с които да се закрепва само. След прецъфтяването е нужно силно съкръщаване на вегетативната маса не само за оформяне, но и за образуване на нови клонки, които ще цъфтят през следващата година. Отглежда се на топло и слънчево място. Доброто огряване е задължително, особено през зимата. Въпреки това растението ще загуби част от листата си, което не бива да ви безпокои. Издържа понижение на температурата до 4-6 градуса. През лятото се полива обилно, като не се допуска силно изсъхване на пръстта, защото плумбагото ще престане да цъфти, пръска се с вода от време на време, подхранва се често – веднъж седмично. Прецъфтелите цветове се отстраняват непременно, за да не загрозяват и изтощават растението. Пресаждането става през пролетта в смес от чимовка, торф, листовка и добре прегорял оборски тор с добавка на малко пясък. Размножава се чрез вкореняване на резници, които зацъфтяват още същата година.
Тайните на успеха
Светлина: Силно слънчево огряване, може и пряко.
Вода: През лятото обилно поливане, през зимата по-ограничено.
Влажност на въздуха: Не твърде висока, пръска се рядко.
Подхранване: През седмица с разтворими торове.
Необикновен член на семейство Макови, който може да познаете по големите, дълбоко нарязани листа и цветовете с ципести венчелистчета и големи стълбчета. Може да се отглежда в бордюра, но тъй като най-...
Луковичните, игликите и шибоят са предвестниците на пролетта. Всяка година през октомври се засаждат милиони шибои, а цветовете с по четири венчелистчета се отварят през март и април (шибой) или май (...
А. мейениана е папрат, която ще намерите в малко домове – тя е за специалисти. Отличава се от другите папрати с пълзящо мъхесто коренище, тесни и широки листенца в сложния лист. Изисква разсеян...
Котиледоните са типични сукуленти, които носят старо латинско име. Произхождат от пустините на Южна Африка и Етиопия, както и от п-в Арабия. Родът Котиледон от семейство Дебелецови съдържа около 30 ви...
Соланум