Алое
^Aloe

Алоето е сред най-разпространените и търсени стайни растения. Това се дължи както на екзотичния му облик, така и на славата му на лечебно цвете. В родината си – Южна Африка и Мадагаскар, то е широко разпространено, като е пренесено по всички области на Земята с достатъчно топъл климат. Принадлежи към семейство Асфоделови (Asphodelaceae). Родът Алое е многочислен – включва около над 300 вида. Това са сукуленти, повечето тревисти, но се срещат и храстовидни и даже лиани.
В топлите страни алоето цъфти редовно. От средата на листната розетка израства дълъг цветонос (до около 80 см), чийто връх е обсипан с яркочервени, оранжеви, жълти и рядко бели звънчевидни цветчета. В зависимост от вида те биват с различна големина – от 1 см до 5 см в диаметър. При нашите климатични условия стайното алое цъфти твърде рядко, поради което си е спечелило името столетник наред с агавата, която също бива наричана така.
Най-често бива отглеждано дървовидното алое (Aloe arborescens), от което се приготвят домашни лечебни средства. То е не много високо растение, което образува храст от изправени разклонени стъбла. Листата са сиво-зелени на цвят, дебели, месести. Те са подредени последователно по стъблото, краищата им са обсипани с остри зъбчета. Макар и рядко, дарява стопаните си с цветове – яркочервени, дълги около 4 см.
Алоето е непретенциозно растение, което изисква минимални грижи, срещу които дарява на стопаните си екзотика и здраве. Всичките му видове са светлолюбиви и най-доброто място за тях е слънчевият южен прозорец. Растат и на по-слабо осветени места, но не се развиват достатъчно добре. През зимата се чувстват чудесно в отопляваните стаи, като сухият въздух не им вреди. Поливат се редовно, като се внимава да не се задържа вода в подложката. През лятото, ако има възможност, е добре да се изнасят на балкона или в градината, като им се осигурява защитено от ветрове място. Летувалите на открито растения по-често цъфтят.
Алоетосе размножава с отделяне на страничните розетки, които се образуват в изобилие в основата на растението. Може да се употребят и връхни или стъблени резници. Преди да се засадят, резниците се подсушават за ден-два и се засаждат във влажен пясък. Вкореняването става бързо и безпроблемно. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а възрастните – през няколко години в зависимост от нуждите им. Почвата трябва да е рохкава и хранителна.

Тайните на успеха

Светлина: Обилна и ярка.
Вода: Целогодишно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Предпочитат сух въздух.
Подхранване: Не е нужно.