Калистефусът цъфти през лятото и есента в цветните лехи. Удачен е и за вътрешна украса. Листата са мъхести и дълбоко нарязани, а съцветията приличат на големи маргаритки или на малки хризантеми. В каталозите за семена ще откриете зашеметяващо разнообразие от сортове - ниски и високи, обикновени и кичести, в багри от бяла до черна. Растението е почти издръжливо. Обикновено се разсажда през май, но в районите с по-умерен климат може да се засее на открито през пролетта. Не се гледа съвсем без проблеми - чувствително е към някои гъбни заболявания. Никога не го оставяйте на едно и също място години наред. Изберете полуустойчив сорт (Roundabout или Ostrich Plume), ако сте имали подобен проблем. Редовно отстранявайте мъртвите съцветия и осигурявайте подпорки за високите сортове.
Сортове: К. хинензис е основният вид - височина 15-90 см, цъфти от август до края на септември. В групата единични, която не е популярна, влизат високи сортове като Super Sinensis (60 см) - най-добрият избор. Кичестите сортове имат няколко цветни форми. В групата хризантемоцветни влизат както поредицата от високи калистефуси Duchess (10-12,5 см, извити навътре периферни цветове), така и Milady (30 см) и още по-малкият Pinocchio. Групата топчести е ограничена - потърсете Miss Europe и Milady Rose. Дългите перести венчелистчета са характерни за перестата група - Ostrich Plume (45 см) и едроцветният Totem Pole. Групата помпон е с дребни дисковидни съцветия - Lilliput (30 см) и Pompon Mixed (45 см). Този списък в никакъв случай не е пълен. Има прекрасни ниски сортове като Roundabout, както и много високи като Matsumoto.
Място и почва: Алкална почва с добри дренажни свойства. Расте най-добре на слънце и завет.
Размножаване: Засейте семена през март при 8-10°С. Разсадете през май.
Член е на семейството на ирисите. Би трябвало да откриете един или два вида в саксии в градинския център. В специализирани за луковици центрове може да намерите и грудки. Сизиринхиумът има ветрилообра...
Лесно може да го сбъркате с кокичето. И двете растения се появяват рано напролет и имат увиснали цветове с шест бели венчелистчета. Но при леукоюма всички венчелистчета са еднакво дълги, а на връхчета...
Повечето справочници за храсти не включват пахисандрата и в градинския център може и да не я откриете. Тя е отлично почвопокривно растение. Вечнозелената пахисандра се разпростира бързо, достига едва ...
Необикновен член на семейство Макови, който може да познаете по големите, дълбоко нарязани листа и цветовете с ципести венчелистчета и големи стълбчета. Може да се отглежда в бордюра, но тъй като най-...