Г. робуста е единственият отглеждан вид. Ефектът от силно нарязаните папратовидни листа изчезва с годините. След като достигне 60-90 см височина, се изхвърля или се намалява височината й.
Гревилеята ще реши проблема ви, ако ви трябва подобно растение за хладно и добре осветено място. Лесно се отглежда от семе и още през първия сезон ще достигне 30 см височина, а след 4-5 години – и тавана.
Тайни на успеха
Температура: Хладно или умерено топло – минимална 7°С през зимата.
Светлина: Ярко осветено място ,но засенчвайте от обедното лятно слънце.
Вода: Поливайте обилно от пролетта до есента, а през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: От време на време пулверизирайте листата.
Пресаждане: Напролет, всяка година.
Размножаване: Засейте семена през пролетта или лятото.
Афеландрата е родом от тропическите области на Америка. Този типичен представител на семейство Акантови принадлежи към голям род, в който има повече от 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти. Като ...
Карамфиловата еписция силно се различава от пъстролистните си посестрими. Произхожда от влажните гори на Колумбия. Представлява многогодишно тревисто растение с падащи стъбла. Листата са дребни, изумр...
Заради гъсто преплетените стъбла и дребничките листенца често нертерата се бърка с хелксинето. Съмненията свършват, когато скромните бели цветчета прецъфтят и се появят плодовете. Те са главната декор...
Малките цветове, които приличат на пухчета за пудра, са позната гледка в лехите. Има ги в различни багри, но най-харесвани са сините и бледоморавите. С времето белите сортове стават кафяви, а розовата...
Тис (таксус)