Жалко е, че ромнеята не е по-популярна. Стъблата й може да умрат от студа, но бързо ще се появят нови. От юли до октомври по връхчетата им се появяват бели маковидни цветове с големината на чаени чинийки. Декоративните листа са синкавосиви. Ромнеята бавно се възстановява след пресаждане.
Сортове: Основният вид е R. coulteri. Изправените стъбла достигат около 1,5-1,8 м височина, а ароматните цветове имат ясно изразени златисти тичинки. В специализираните разсадници може да откриете близката й роднина R. trichocalyx, но между тях разликата е малка. R. hybrida е кръстоска между двата вида.
Място и почва: Ярко слънце и завет. Не садете в студена и тежка почва.
Подкастряне: През март отрежете стъблата до няколко
сантиметра над почвената повърхност.
Размножаване: Отделете и засадете вкоренени издънки напролет.
Названието на дървото е свързано с имената на хора, които никога не са го виждали. Латинското идва от името на един индианец - Секвоя, а обикновеното - от дюка на Уелингтън. Секвоядендронът (S. gigant...
Хемантусите от семейство Амарилисови са голям род – повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и е свързано с...
Много от маргаритоцветните жълти многогодишни растения се срещат във всеки цветен бордюр, а други са наистина редки. Инулата е подходяща за тежка почва и сенчесто място. Съцветията са с тънки езичести...
Папратите се завръщат. Били са изключително популярни през 19 век – в остъклени градини и в специални стъклени витрини са се създавали големи колекции. Много малко разновидности са се отглеждали като ...
Ацер (японски клен)