Ехмеята е един от удивителните представители на семейство Бромелии. Повече от 180 вида ехмеи обитават тропическите и субтропични области на Южна и Централна Америка. Това са многогодишни тревисти епифити с късо стъбло и едра розетка от от твърди листа с разнообразно обагряне. Седящите цветчета се кипрят в гъсти компактни съцветия. Те са с много интересен строеж и са оцветени в розово, коралово, златисто-червено, алено или синьо.
Името на ехмеята на гръцки означава “връх на копие”. И наистина цветето напомня готов за бой воин: излизащите от фуниевидната розетка и обърнати надолу листа са плътно покрити с шипове, даже цветовете са защитени от заострени прицветници.
В домовете обикновено се отглежда ивичестата ехмея, която се произвежда промишлено от много цветарски компании. Листата й са дълги до 50 см, на ширина са 5-6 см. Те са светлозелени, нашарени с широки сребристобели или розови напречни ивици. Съцветията са с форма на шишарка, гъсти, с многобройни розово-червени прицветници. Цветчетата са дълги около 3 см, отначало са сини, след това добиват червен или виолетов цвят.
Ехмеите са светлолюбиви, но не бива да се излагат под преки слънчеви лъчи. Най-добре се чувстват на източен или югоизточен перваз. Също така обичат топлината – през цялата година температурата не бива да пада под 18 градуса. Поливат се само с престояла затоплена вода. От април до октомври пръстта в саксията трябва да е непрекъснато леко влажна, от ноември до април се полива много внимателно и оскъдно. През горещите летни дни водата се излива в средата на листната розетка, но не бива да се задържа дълго там, защото листата ще загният. Освен това трябва често да се пулверизира. През пролетта и лятото 2 пъти месечно във водата се добавя комбиниран минерален тор. Пресаждат се 2 пъти годишно в специален субстрат за епифити.
Ехмеите цъфтят от май до октомври, всяка розетка цъфти само веднъж в живота си. След прецъфтяването съцветието внимателно се отрязва, а все още красивата листна розетка се отглежда грижливо, докато от основата й се появят детки. Когато достигнат половината от височината на майчиното растение, те внимателно се отделят и се засаждат в самостоятелни съдове. Те ще зацъфтят, когато достигнат оптимален размер, за което трябва добре да се грижим за тях.
Тайните на успеха
Вода: През лятото се дава обилно, през зимата оскъдно.
Светлина: Обича много слънце.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Два пъти месечно през лятото.
Ефектно растение, подходящо за центъра на леха със строги форми или разположено самостоятелно в контейнер. Дългите 45 см реси, съставени от дребни цветове, се появяват между юли и септември. Използвай...
Величествено растение, подходящо за градината с диви цветя или за цветния бордюр. Роднина е на алиума. Листата имат ясно изразен ръб по дължината си. В края на пролетта се появяват високите и безлистн...
Има няколко интересни храстовидни върби - нискорастящи сортове за алпинеума, както и видове с ефектна кора за по-голяма градина. Сортове: С пъстри стъбла са S. alba Chermesina (яркоалени) или Vite...
Лесно ще познаете това интересно алпийско растение, особено ако го видите цъфнало, но трудно ще го намерите. Въпреки че не е капризно, си остава растение за специализирани колекции, а не за обикновени...