Названието на дървото е свързано с имената на хора, които никога не са го виждали. Латинското идва от името на един индианец - Секвоя, а обикновеното - от дюка на Уелингтън. Секвоядендронът (S. giganteum) не е висок като секвоята, но обиколката му е 24 м! В Калифорния има екземпляри на над 3000 години, но първият е бил засаден в Европа преди около 150 години. Оттогава това колоновидно дърво с извити клони се сади често в големите градини. Има малка разновидност (Pygmaeum), но за повечето хора секвоядендронът е дърво за възхищение, а не за садене.
РАЗНООБРАЗИЕ:
S. giganteum
Високо: Височина след 10 г. 5,4 м
Величествено растение, подходящо за голямо имение, но не и за обикновена градина. Иглолистата са синьозелени. Pendulum е по-малък колоновиден сорт с провиснали клонки.
В началото на лятото иксията цъфти със звездовидни цветове на жилави стъбла. По залез слънце цветовете се затварят. В области с умерен климат и песъчлива почва може да я оставите в градината през зима...
Младите листенца, макар и с горчив аромат, са ценна подправка. В някои европейски страни не могат без розмарин, особено италианците за блюдата със спагети и пържената риба. Използва се и за супи, со...
През по-голямата част от годината нисата е доста обикновена - лъскави листа и едва забележими цветове. Плодчетата са малки и птиците бързо ги изяждат. Само наесен дървото изпъква с красивите си багри....
Съвременните сортове са по-издръжливи от диворастящите видове, но въпреки това растението не е подходящо за студени области и през зимата кореновите шийки трябва да се покриват с торф. През лятото на ...