Названието на дървото е свързано с имената на хора, които никога не са го виждали. Латинското идва от името на един индианец - Секвоя, а обикновеното - от дюка на Уелингтън. Секвоядендронът (S. giganteum) не е висок като секвоята, но обиколката му е 24 м! В Калифорния има екземпляри на над 3000 години, но първият е бил засаден в Европа преди около 150 години. Оттогава това колоновидно дърво с извити клони се сади често в големите градини. Има малка разновидност (Pygmaeum), но за повечето хора секвоядендронът е дърво за възхищение, а не за садене.
РАЗНООБРАЗИЕ:
S. giganteum
Високо: Височина след 10 г. 5,4 м
Величествено растение, подходящо за голямо имение, но не и за обикновена градина. Иглолистата са синьозелени. Pendulum е по-малък колоновиден сорт с провиснали клонки.
А. японика е храст с кожести лъскави листа. Само пъстролистните сортове се използват за стайни растения. Variegata е най-популярният, а goldiana (почти целият жълт) – най-ефектният. Подходящо растен...
Лигуларията има нужда от повече място, почва, която задържа влагата и някаква сянка. Големите, дълбоко нарязани листа покриват земята и „задушават" плевелите, а през лятото се появяват жълтите ил...
Е. японика е видът за стайно отглеждане. Има няколко разновидности, които се различават по разпределението на зелената и жълтата (или бялата) багра по листата. Ако нямате много място, отглеждайте си д...
У нас се отглежда рядко от любители заради дребните (2,5-5 см) зелчета, които се развиват в пазвите на листата, разположени спираловидно по сравнително невисокото (до 50 см) стъбло. Брюкселското зел...
Химонатус