Названието на дървото е свързано с имената на хора, които никога не са го виждали. Латинското идва от името на един индианец - Секвоя, а обикновеното - от дюка на Уелингтън. Секвоядендронът (S. giganteum) не е висок като секвоята, но обиколката му е 24 м! В Калифорния има екземпляри на над 3000 години, но първият е бил засаден в Европа преди около 150 години. Оттогава това колоновидно дърво с извити клони се сади често в големите градини. Има малка разновидност (Pygmaeum), но за повечето хора секвоядендронът е дърво за възхищение, а не за садене.
РАЗНООБРАЗИЕ:
S. giganteum
Високо: Височина след 10 г. 5,4 м
Величествено растение, подходящо за голямо имение, но не и за обикновена градина. Иглолистата са синьозелени. Pendulum е по-малък колоновиден сорт с провиснали клонки.
Луковичните, игликите и шибоят са предвестниците на пролетта. Всяка година през октомври се засаждат милиони шибои, а цветовете с по четири венчелистчета се отварят през март и април (шибой) или май (...
Цветовете са разположени в рехави китки над листата, които остават зелени през цялата година. Приличат на сини или бели незабравки и се появяват рано. И двата популярни вида, описани по-долу, цъфтят н...
Лупинусите са позната гледка, но дървесната лупи-на е рядкост. Този храст с меки стъбла достига около 1,5 и височина и цъфти с пъстри класове, които са по-къси от тези на прочутия му роднина. Расте бъ...
Много храсти се отглеждат заради листата, но при зановеца на почит са цветовете. Те са толкова многобройни, че покриват напълно камшичестите стъбла и дребните листенца. Обикновено зановецът цъфти през...
Чинар