Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащите надолу стъбла са покрити с туфички от подобни на борови иглички листа. Те са с красив сребристозелен цвят и поради тях цветето е привлекателно дори когато не цъфти. Цветчетата наподобяват пламъци, приликата се увеличава заради баграта им – тя е или яркочервена, или златисто-оранжева. Излизат от стъблата право нагоре.
Саксията с лотуса трябва да се разположи на светло и добре огрявано от слънцето място. През лятото това може да е и балконът или градината. През зимата се прибира в прохладно, но незамръзващо помещение с температура около 5 до 10 градуса. През топлите сезони почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, без да се прекалява с поливането. През зимата се полива рядко и с малко вода, колкото пръстта да не пресъхне.
След презимуването през февруари-март лотусите се пресаждат в нова почва. Тя трябва да е рохкава, добре да пропуска водата и въздуха. След това върховете на стъблата се прищипват, за да се разклонят и растенията да придобият по-пищна форма. Съдовете трябва да са по-големи, за да поберат добре развитата коренова система.
Размножаването на тези цветя става с връхни резници. Оптималната им дължина е 5 см. Най-лесно вкореняването става през март и през август-септември. Резниците се засаждат в плитки саксии с рохкава почва. При температура 20 градуса те се прихващат за 2-3 седмици. Тогава се пресаждат в отделни саксии. Тъй като се нуждаят от голямо количество хранителни вещества, лотусите се подхранват от март до октомври всяка седмица с разтворими торове.
Най-добре лотусите изглеждат, когато растат във висящи саксии, но прекрасно могат да украсят и слънчевия перваз. А за прохладни зимни градини са направо незаменими – пламъчетата им ще искрят цяла зима. С лотуси също така прекрасно се гарнират високи зелени растения с оголени стъбла, например фикуси, кафе и т. н.
За съжаление често стават гостоприемници на листни въшки, паяжинообразуващи акари и други вредители, особено ако въздухът, в помещението е сух. За да ги отървем, трябва да пръскаме с подходящи инсектициди.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна през всички сезони.
Вода: През лятото умерено поливане, зиме – оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Всяка седмица през лятото.
Първият латирус бил внесен от Сицилия през 1699 г., но високите градински сортове в най-различни багри се появили едва през 19 век. На най-голяма популярност се радват високите катерливи латируси, но ...
Рядко растение, което може да заблуди и най-опитния градинар. Прилича на дървовидна ерика с дребни листенца и дребни цветове през юни. Всъщност се отнася към сем. Картофови, а и цветовете му са тръбес...
Любимо растение за цветния бордюр, което лесно се разпознава. Листата са тревисти, а цветовете - дълги и тръбести. Съцветията на някои книфофии, но не на всички, са червени в горната си част и жълти п...
Сливата е широко разпространен овощен вид в страните от умерения климатичен пояс. Страните от Балканския полуостров, включително и България, са едни от основните производители на сливови плодове. Почв...
Акорус (тревист аир)