Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащите надолу стъбла са покрити с туфички от подобни на борови иглички листа. Те са с красив сребристозелен цвят и поради тях цветето е привлекателно дори когато не цъфти. Цветчетата наподобяват пламъци, приликата се увеличава заради баграта им – тя е или яркочервена, или златисто-оранжева. Излизат от стъблата право нагоре.
Саксията с лотуса трябва да се разположи на светло и добре огрявано от слънцето място. През лятото това може да е и балконът или градината. През зимата се прибира в прохладно, но незамръзващо помещение с температура около 5 до 10 градуса. През топлите сезони почвата трябва да се поддържа постоянно влажна, без да се прекалява с поливането. През зимата се полива рядко и с малко вода, колкото пръстта да не пресъхне.
След презимуването през февруари-март лотусите се пресаждат в нова почва. Тя трябва да е рохкава, добре да пропуска водата и въздуха. След това върховете на стъблата се прищипват, за да се разклонят и растенията да придобият по-пищна форма. Съдовете трябва да са по-големи, за да поберат добре развитата коренова система.
Размножаването на тези цветя става с връхни резници. Оптималната им дължина е 5 см. Най-лесно вкореняването става през март и през август-септември. Резниците се засаждат в плитки саксии с рохкава почва. При температура 20 градуса те се прихващат за 2-3 седмици. Тогава се пресаждат в отделни саксии. Тъй като се нуждаят от голямо количество хранителни вещества, лотусите се подхранват от март до октомври всяка седмица с разтворими торове.
Най-добре лотусите изглеждат, когато растат във висящи саксии, но прекрасно могат да украсят и слънчевия перваз. А за прохладни зимни градини са направо незаменими – пламъчетата им ще искрят цяла зима. С лотуси също така прекрасно се гарнират високи зелени растения с оголени стъбла, например фикуси, кафе и т. н.
За съжаление често стават гостоприемници на листни въшки, паяжинообразуващи акари и други вредители, особено ако въздухът, в помещението е сух. За да ги отървем, трябва да пръскаме с подходящи инсектициди.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна през всички сезони.
Вода: През лятото умерено поливане, зиме – оскъдно.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Всяка седмица през лятото.
Хеухерата, телимата и тиарелата са група от вечнозелени или дълготрайни растения, които се използват като почвопокривни. Листата им са нарязани, мъхести и с жилки. Цветовете са дребни, стъблата - изпр...
Растението прилича на гладиола, цъфти с ароматни цветове наесен, когато повечето луковични вече са прецъфтели, но не е за всеки. Не е издръжливо; кормусите трябва да се извадят преди застудяване и да ...
Лоницерата има много качества - цъфти продължително с многобройни пъстри тръбести цветове. Лесно се отглежда от резници и се чувства прекрасно на полусянка. Излъчва интересен аромат, но има един недос...
Всички стапелии цъфтят с ефектни цветове. Наричат ги често кактуси, но освен че също са сукуленти, нямат нищо общо с тях. Най-известна засега е С. вариегата, която за съжаление е от силно миришещите ...
Лахеналия