През юни се появяват увиснали китки от ароматни бели цветове, но фалшивата акация се отглежда главно заради грациозната форма и ефектните листа. Расте почти навсякъде и от нея става чудесно единично дърво, но избягвайте ветровитите места, тъй като клоните й са крехки.
Сортове: R. pseudoacacia достига над 18 м височина. Дългите листа са съставени от многобройни листенца, стволът е дълбоко набразден. Най-ефектен е сортът Frisia (7,5 м). Листата му остават златистожълти през целия сезон.
Място и почва: Не е капризно - вирее във всякакви почви и при всякакви атмосферни условия. Чувства се добре на слънце и на лека сянка.
Подкастряне: Отстранете мъртвите и счупените клони през лятото, а не през пролетта.
Размножаване: Отделете и засадете вкоренени издънки наесен.
Листата, които са тънки като косъм или са доста по-широки (в зависимост от вида), излизат радиално от жилавото стъбло като ребрата на отворен чадър. Изискването е само едно – корените да са постоянно ...
Иксиолирионът не е роднина на иксията въпреки името и подобните си изисквания. Намира се трудно. На открито се отглежда на топло и слънчево място, но за предпочитане е да засадите през март за цъфтеж ...
Растението е добре познато като плевел, но култивираните му братовчеди не са толкова известни. В каталозите ще ги намерите трудно, най-вероятно ще откриете само S. subulata Aurea, но и тя е с ограниче...
Високата биологична стойност, добрата транспортабилност и съхраняемост, възможността за получаване на високи добиви и ефективно използване на площите, добрата приспособимост към различни екологични ус...