Ново за 90-те години растение с оплитащо езика латинско название. Предлага се като стайно, но всъщност е доста голям храст, който би бил много по-доволен в остъклената градина, а не в дневната. Восъчните пъпки разцъфват в яркооранжеви цветове, чийто живот е няколко седмици. Ако храстът порасне твърде много, подрежете го през пролетта. Много е важно почвата да е дренирана.
Отглежда се само един вид – Ю. аурантиака (сем. Картофови). Достига височина 150 см, ако не се подрязва. Увисналите цветове растат на малки групи.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло – минимална 13°С през зимата.
Светлина: Ярко осветено място, с огряване от слънцето сутрин или следобед.
Вода: Поливайте умерено, а през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: От време на време пулверизирайте листата.
Пресаждане: Напролет, на всеки 2 години.
Размножаване: През лятото направете стъблени резници; използвайте стимулатор за вкореняването и осигурете топлина на субстрата.
He всички появили се през 90-те години цветя станаха популярни, но биденсът надмина очакванията. Независимо дали лятото е хубаво или не, над насечените му листа от края на юни до средата на октомври с...
Ако откъснете корена на това северноамериканско растение, ще потече червен сок. Сангвинарията е разпростиращо се многогодишно, което принадлежи към семейство Макови, но за съжаление цъфти кратко. Голе...
Наричат го още гулия, градуля, но изглежда най-много е известен с името си земна ябълка. И с право. Клубените, които образува в коренището си, са хрупкави и вкусни. Подобни по форма на картофите, те с...
Ето ви нещо по-различно за предната част на бордюра. Цветовете приличат на цветовете на калистефуса или центауреята, но всъщност стокезията е издръжливо многогодишно растение, което започва да цъфти в...
Фатсхедера