Ново за 90-те години растение с оплитащо езика латинско название. Предлага се като стайно, но всъщност е доста голям храст, който би бил много по-доволен в остъклената градина, а не в дневната. Восъчните пъпки разцъфват в яркооранжеви цветове, чийто живот е няколко седмици. Ако храстът порасне твърде много, подрежете го през пролетта. Много е важно почвата да е дренирана.
Отглежда се само един вид – Ю. аурантиака (сем. Картофови). Достига височина 150 см, ако не се подрязва. Увисналите цветове растат на малки групи.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло – минимална 13°С през зимата.
Светлина: Ярко осветено място, с огряване от слънцето сутрин или следобед.
Вода: Поливайте умерено, а през зимата – оскъдно.
Влажност на въздуха: От време на време пулверизирайте листата.
Пресаждане: Напролет, на всеки 2 години.
Размножаване: През лятото направете стъблени резници; използвайте стимулатор за вкореняването и осигурете топлина на субстрата.
Прилича на минзухар и е истинска рядкост. Заслужава си да я потърсите в каталозите само ако обичате предизвикателствата и ви е приятно да отглеждате растения, които съседът ви няма да разпознае. Бледо...
Както и повечето от събратята си от семейство Амарилисови, зефирантесът предизвиква вниманието и любовта на любителите предимно в периода на цъфтеж. Обикновено той преживява незабелязван някъде в ъгъл...
Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица... Интересното растение е п...
Яркожълтите маргаритоподобни цветове се отварят през юни, но повечето градинари, които отглеждат този нисък и разпростиращ се храст, смятат за най-голямо негово качество характерните му листа. Те са к...
Секвоя (калифорнийска секвоя)