Росянките се отнасят към насекомоядните растения. В рода влизат около 90 вида, които обитават блатистите местности по цялата Земя и се различават съществено един от друг по основна форма, големина и положение на листовите пластинки. У нас вирее кръглолистната росянка, която може да се види във влажните зони на почти всичките български планини. Росянките са дребни многогодишни растения, обикновено тревисти, с късо пълзящо или клубеновидно коренище. Листата им са събрани в прикоренова розетка. Чувствителните власинки, които ги покриват, са увенчани с жлезиста главичка, обкръжена от капчица гъст лепкав секрет. Той примамва дребните насекоми, които залепват. Веднага власинките се извиват и покриват насекомото със секрета, в който се съдържат парализиращи и разтварящи ферменти. Краят на листа бавно се извива и покрива плячката. Когато растението я преработи, листът отново се изпъва. Цветчетата на росянките са дребни, бели, събрани в съцветия.
Като саксийни растения обикновено се отглеждат росянки, произхождащи от тропическите и субтропическите области на Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тамошните блатисти области виреят най-много видове от тези интересни растения. Северните видове изискват значително понижаване на температурата през зимата, затова се отглеждат само от отделни любители, но не и в промишленото цветарство.
За да виреят добре,на росянките трябва да се определи слънчево или с много лека полусянка място. Те страдат при недостиг на светлина, затова трябва да се предвиди и допълнително осветяване в мрачните и къси дни. Непременно трябва да има възможност за проветряване. Тропическите видове зимуват при температура 20-25 градуса и висока въздушна влажност. Субтропическите се чувстват добре при стайна температура, но най-добре виреят при 10-12 градуса и въздушна влажност около 60%. Мъничките австралийски видове изискват около 15 градуса.
Поливането става с обилно количество мека затоплена вода. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна. Не се подхранва, защото от излишните хранителни вещества растенията боледуват.
Размножаването става със семена, листни резници и с разделяне на коренището. Пресажда се , когато растеният изпълнят съда, в който растат. Съдовете трябва да са просторни. Почвата трябва да е с кисела реакция. Обикновено се смесват торф, пясък и мъх сфагнум. Трябва да се следи при високата въздушна влажност росянките да не започнат да плесенясват, защото не понасят фунгициди и не могат да бъдат излекувани.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно огряване.
Вода: Постоянно влажна почва.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Не се подхранва.
Този вечнозелен храст не е ефектен и при много студена зима ще загине. Ако сте запален аранжор, P. tenuifolium ще ви достави чудесен листен материал. Сортове: Най-популярен е P. tenuifolium. Този ба...
Това растение прилича на арума, не се намира лесно и е скъпо. „Цветът" представлява голяма тръбичка (спата, покривало), която заобикаля цилиндричния кочан. Ариземата цъфти през май - юни. В края ...
Вечнозелените многогодишни растения, чиито листа през зимата се обагрят в бронзово или червено, осигуряват багри в цветния бордюр, когато всичко наоколо е повехнало. Тиарелата изпълнява точно такава р...
Ще намерите това растение, и то само плачещата му разновидност, в голям разсадник. Леспедецата е много подходяща, ако почвата ви е песъчлива и ако имате нужда от цъфтящ през есента единичен храст за м...