Росянките се отнасят към насекомоядните растения. В рода влизат около 90 вида, които обитават блатистите местности по цялата Земя и се различават съществено един от друг по основна форма, големина и положение на листовите пластинки. У нас вирее кръглолистната росянка, която може да се види във влажните зони на почти всичките български планини. Росянките са дребни многогодишни растения, обикновено тревисти, с късо пълзящо или клубеновидно коренище. Листата им са събрани в прикоренова розетка. Чувствителните власинки, които ги покриват, са увенчани с жлезиста главичка, обкръжена от капчица гъст лепкав секрет. Той примамва дребните насекоми, които залепват. Веднага власинките се извиват и покриват насекомото със секрета, в който се съдържат парализиращи и разтварящи ферменти. Краят на листа бавно се извива и покрива плячката. Когато растението я преработи, листът отново се изпъва. Цветчетата на росянките са дребни, бели, събрани в съцветия.
Като саксийни растения обикновено се отглеждат росянки, произхождащи от тропическите и субтропическите области на Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тамошните блатисти области виреят най-много видове от тези интересни растения. Северните видове изискват значително понижаване на температурата през зимата, затова се отглеждат само от отделни любители, но не и в промишленото цветарство.
За да виреят добре,на росянките трябва да се определи слънчево или с много лека полусянка място. Те страдат при недостиг на светлина, затова трябва да се предвиди и допълнително осветяване в мрачните и къси дни. Непременно трябва да има възможност за проветряване. Тропическите видове зимуват при температура 20-25 градуса и висока въздушна влажност. Субтропическите се чувстват добре при стайна температура, но най-добре виреят при 10-12 градуса и въздушна влажност около 60%. Мъничките австралийски видове изискват около 15 градуса.
Поливането става с обилно количество мека затоплена вода. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна. Не се подхранва, защото от излишните хранителни вещества растенията боледуват.
Размножаването става със семена, листни резници и с разделяне на коренището. Пресажда се , когато растеният изпълнят съда, в който растат. Съдовете трябва да са просторни. Почвата трябва да е с кисела реакция. Обикновено се смесват торф, пясък и мъх сфагнум. Трябва да се следи при високата въздушна влажност росянките да не започнат да плесенясват, защото не понасят фунгициди и не могат да бъдат излекувани.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно огряване.
Вода: Постоянно влажна почва.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Не се подхранва.
Сингониумът има нужда от топлина, влажен въздух и предпазване от пряка слънчева светлина. Възрастното растение образува въздушни корени и тръбата с мъх е идеална подпора за това ефектно катерливо раст...
Еремурусът съперничи на делфиниума по величественост - изправените класове се издигат над човешки ръст. Съцветията са формирани от безброй звездовидни цветове. Растението не се адаптира, затова внимат...
Урзинията е пъстра южноафриканска маргаритка, която цъфти в средата на лятото и е подходяща за слънчева леха или бордюр. Съцветията са големи и не се затварят бързо при лошо време, но въпреки това урз...
Прилича на малка ружа, но за разлика от по-високата си роднина живее дълго. От приосновната туфа листа се появяват здравите стъбла с цветоносни класове. Дисковидните цветове са широки 3,5-5 см, а венч...
Бял трън (силибум)