Росянките се отнасят към насекомоядните растения. В рода влизат около 90 вида, които обитават блатистите местности по цялата Земя и се различават съществено един от друг по основна форма, големина и положение на листовите пластинки. У нас вирее кръглолистната росянка, която може да се види във влажните зони на почти всичките български планини. Росянките са дребни многогодишни растения, обикновено тревисти, с късо пълзящо или клубеновидно коренище. Листата им са събрани в прикоренова розетка. Чувствителните власинки, които ги покриват, са увенчани с жлезиста главичка, обкръжена от капчица гъст лепкав секрет. Той примамва дребните насекоми, които залепват. Веднага власинките се извиват и покриват насекомото със секрета, в който се съдържат парализиращи и разтварящи ферменти. Краят на листа бавно се извива и покрива плячката. Когато растението я преработи, листът отново се изпъва. Цветчетата на росянките са дребни, бели, събрани в съцветия.
Като саксийни растения обикновено се отглеждат росянки, произхождащи от тропическите и субтропическите области на Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тамошните блатисти области виреят най-много видове от тези интересни растения. Северните видове изискват значително понижаване на температурата през зимата, затова се отглеждат само от отделни любители, но не и в промишленото цветарство.
За да виреят добре,на росянките трябва да се определи слънчево или с много лека полусянка място. Те страдат при недостиг на светлина, затова трябва да се предвиди и допълнително осветяване в мрачните и къси дни. Непременно трябва да има възможност за проветряване. Тропическите видове зимуват при температура 20-25 градуса и висока въздушна влажност. Субтропическите се чувстват добре при стайна температура, но най-добре виреят при 10-12 градуса и въздушна влажност около 60%. Мъничките австралийски видове изискват около 15 градуса.
Поливането става с обилно количество мека затоплена вода. Почвата трябва да се поддържа постоянно влажна. Не се подхранва, защото от излишните хранителни вещества растенията боледуват.
Размножаването става със семена, листни резници и с разделяне на коренището. Пресажда се , когато растеният изпълнят съда, в който растат. Съдовете трябва да са просторни. Почвата трябва да е с кисела реакция. Обикновено се смесват торф, пясък и мъх сфагнум. Трябва да се следи при високата въздушна влажност росянките да не започнат да плесенясват, защото не понасят фунгициди и не могат да бъдат излекувани.
Тайните на успеха
Светлина: Обилно огряване.
Вода: Постоянно влажна почва.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Не се подхранва.
Латинското название на растението произлиза от нимфите - богините на водата. Родът обхваща 25 красиви водни растения с месесто коренище или грудка. Те обитават северното полукълбо и тропиците; само ...
Най-често лопенът се сади в задната част на бордюра. Листата му са мъхести, а разположените по цветоносните класове цветове са дисковидни. Разнообразието от височини и багри е голямо. Високите сортове...
Мазусът е почвопокривно растение, което не се среща често в справочниците по градинарство, но винаги може да го намерите в големите градински центрове. Стелещите се стъбла се разпростират бързо. Мазус...
Галтонията е ефектно растение за цветния бордюр или за разполагане между храсти. През лятото високото цветоносно стъбло е покрито с 20 или повече увиснали бели камбанки, а листата са дълги и лентовидн...