Куфеята се чувства по-добре в остъклена градина, отколкото на открито, но напоследък се появиха няколко вида, които растат добре в открити лехи. Предлагат се като разсад или като вкоренени резници напролет. Растенията може да се запазят, като се извадят и се внесат на закрито преди настъпването на студовете. Куфеята е подходяща за прозоречно сандъче, висяща кошница, алпинеум или малка издигната леха.
Сортове: Най-голяма е К. миниата - височина 45 см, цъфти с отворени тръбести червени цветове (3,5 см) от юли до септември. К. игнея е по-известна като стайно растение и е доста по-деликатна от К. миниата. Червените цветове са малки, с формата на пура, а по връхчетата са „посипани" с червена и бяла „пепел". К. хисофила има сини или бледоморави цветове.
Място и почва: Алкална почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Рано напролет направете резници, или засейте семена през март - април в разсадник. Разсадете в края на май.
Рядко се среща, но ако имате терариум или зимна градина, си заслужава да я потърсите. Не е подходяща за дневната, защото има нужда от висока влажност на въздуха. Цъфти с малки пурпурни цветове, но те ...
Необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозр...
Панкрациумът е измежду най-екзотичните членове на семейство Амарилисови. Родът наброява около 50 вида, като един от тях - пясъчната лилия, все още може да се срещне в диво състояние по плажовете на Юж...
Необичайна роднина на вейгелата - по-висока е и мнозина я смятат за по-хубава. Дипелтата е издръжлива и може да достигне височина над 3,5 м. Листата са дълги и заострени. В края на пролетта се появява...