Във влажните тропически гори на Азия, Африка и остров Мадагаскар цъфтят прекрасните стрептокарпуси от семейство Геснериеви. Сложното име на тези цветя на гръцки означава “усукан плод”, защото наистина при узряване плодовете се завиват винтообразно.
Стрептокарпусът е близък роднина на сентполията. Той е непретенциозен и цъфти практически непрекъснато. Отглеждат се предимно хибридни форми - вечнозелени тревисти растения. Те образуват розетка от дълги и меки набръчкани листа, подобни по форма на магарешки уши (някои видове образуват само един лист). Цветовете са камбанковидни, широко отворени, бели, сини, лилави, розови и червени, събрани в щитовидни или класовидни съцветия на високо стъбло.
За да цъфтят, стрептокарпусите се нуждаят от ярка светлина, но през горещините трябва да се защитават от директно огряване. Чувствителни са към ниските температури – щом застудее, престават да цъфтят, докато се затопли. За сметка на това образуват буйно разраснали се листа. Изискват висока въздушната влажност, затова поставяйте саксиите върху едър пясък, наполовина залят с вода. Не бива да се пулверизира, защото капките вода повреждат листата.
Всяка пролет растенията се пресаждат, като се отделят новообразуваните розетки. Съдовете не трябва да са много големи, но когато кореновата система обхване изцяло пръстта, се налага пресаждане в по-големи. Почвата трябва да е лека и пропусклива – листовка, торф и пясък в съотношение 4 : 1 :1. Размножават се с части от листа, които се вкореняват във влажна почва под буркан или в друг вид домашна “оранжерия”. Поливането става чрез наливане на вода в подложката. При излишна влажност корените и листата може да загният, затова водата, която растението не е поело, 2 часа след поливането се излива.Стрептокарпусът може да продължи да цъфти и през зимата, но е добре през декември-януари да почине при температура 12-14 градуса. Общо взето, растението страда от тези неприятели, които мъчат всички геснериеви – червен акар, листни въшки , различни гъбични и плесенни инфекции.
Освен изправено растящите видове са създадени миниатюрни форми, които почти не страдат от сухия домашен въздух и могат да се отглеждат като ампелни цветя.
Тайните на успеха
Светлина: Изисква силно огряване, но се предпазва от яркото лятно слънце.
Вода: Целогодишно поддържане на умерена влажност, през зимата по-ограничена.
Влажност на въздуха: Нуждае се от висока влажност, но не бива да се опръсква .
Подхранване: Почти не се нуждае от допълнителни хранителни вещества.
Белите цветове са ароматни, но най-често са незабележителни - елеагнусът се отглежда заради листата. Младите листа и стръкове имат метален блясък. Храстите се отглеждат лесно и се използват за жив пле...
Стар любимец, подходящ за задната част на бордюра и за садене под дървета, но вече не е популярен. Всички части на растението са отровни! Листата са дълбоко нарязани, а шлемоподобните цветове растат н...
Това праисторическо дърво, познато само от фосили, е било открито на територията на китайски храм през 1941 г. За първи път се появява в британските градини през 1948 г., а първите засадени екземпляри...
На пръв поглед младите чашевидни цветове приличат на цветовете на минзухара, но има разлика. Цветовете с лентовидни венчелистчета се отварят, преди да се появят листата (15 см дълги), увяхват в начало...
Калистефус