Във влажните тропически гори на Азия, Африка и остров Мадагаскар цъфтят прекрасните стрептокарпуси от семейство Геснериеви. Сложното име на тези цветя на гръцки означава “усукан плод”, защото наистина при узряване плодовете се завиват винтообразно.
Стрептокарпусът е близък роднина на сентполията. Той е непретенциозен и цъфти практически непрекъснато. Отглеждат се предимно хибридни форми - вечнозелени тревисти растения. Те образуват розетка от дълги и меки набръчкани листа, подобни по форма на магарешки уши (някои видове образуват само един лист). Цветовете са камбанковидни, широко отворени, бели, сини, лилави, розови и червени, събрани в щитовидни или класовидни съцветия на високо стъбло.
За да цъфтят, стрептокарпусите се нуждаят от ярка светлина, но през горещините трябва да се защитават от директно огряване. Чувствителни са към ниските температури – щом застудее, престават да цъфтят, докато се затопли. За сметка на това образуват буйно разраснали се листа. Изискват висока въздушната влажност, затова поставяйте саксиите върху едър пясък, наполовина залят с вода. Не бива да се пулверизира, защото капките вода повреждат листата.
Всяка пролет растенията се пресаждат, като се отделят новообразуваните розетки. Съдовете не трябва да са много големи, но когато кореновата система обхване изцяло пръстта, се налага пресаждане в по-големи. Почвата трябва да е лека и пропусклива – листовка, торф и пясък в съотношение 4 : 1 :1. Размножават се с части от листа, които се вкореняват във влажна почва под буркан или в друг вид домашна “оранжерия”. Поливането става чрез наливане на вода в подложката. При излишна влажност корените и листата може да загният, затова водата, която растението не е поело, 2 часа след поливането се излива.Стрептокарпусът може да продължи да цъфти и през зимата, но е добре през декември-януари да почине при температура 12-14 градуса. Общо взето, растението страда от тези неприятели, които мъчат всички геснериеви – червен акар, листни въшки , различни гъбични и плесенни инфекции.
Освен изправено растящите видове са създадени миниатюрни форми, които почти не страдат от сухия домашен въздух и могат да се отглеждат като ампелни цветя.
Тайните на успеха
Светлина: Изисква силно огряване, но се предпазва от яркото лятно слънце.
Вода: Целогодишно поддържане на умерена влажност, през зимата по-ограничена.
Влажност на въздуха: Нуждае се от висока влажност, но не бива да се опръсква .
Подхранване: Почти не се нуждае от допълнителни хранителни вещества.
Годецията е била предпочитано цвете за едногодишната леха и бордюра, но сега не се радва на предишната си популярност, тъй като засяването на семена на постоянното място вече не е толкова разпростране...
Потърсете го, ако обичате необикновени растения. На пръв поглед зеленикавите или бледосини цветове (2,5-5 см) не са нищо особено, но погледнете отвътре. При описаните по-долу видове ще откриете сложни...
Много от маргаритоцветните жълти многогодишни растения се срещат във всеки цветен бордюр, а други са наистина редки. Инулата е подходяща за тежка почва и сенчесто място. Съцветията са с тънки езичести...
Подправката е позната и като тарос, но някои я наричат още градински пелин. Изисканият аромат от съдържанието на етерично масло и голямото количество на витамин С подхожда за подправка на пресни салат...
Нолана